12 критерия за избор на автошкола

Раздел Съвети за водачи, статия 4 от 5863 думи, 5 минути

В този раздел: 5 статии
  1. Как да определим качеството на бензина?
  2. 10 правила за зимно шофиране
  3. Как да изберем автошкола?
  4. 12 критерия за избор на автошкола
  5. 10 съвета за намаляване на разхода на гориво

Какво трябва да има в добрата автошкола? Преди да вземете окончателното решение за избор на автошкола, задължително трябва да я посетите. При това най-добре е да го направите в работно време, тоест тогава, когато тече процесът на обучение. Ето критериите, на които трябва да обърнете внимание преди всичко. Веднага ще кажа, критерии „по-близо до дома/работата“ и „по-евтино“ тук няма.

  1. Лиценз. Ако няма никакви проблеми с документите, в нормалната автошкола обикновено не чакат потенциалният клиент да поиска да види лиценза — копие от него е окачено на видно място в достъпно за посетителите помещение. Ако данните в лиценза съвпадат с табелата и адреса, на който сте дошли — първият тест е преминат и може да продължите огледа.
  2. Документи, които издава автошколата. След приключване на легалното обучение, допуснатата до тази дейност автошкола трябва да издава удостоверение за завършени курсове, а също и шофьорска карта със снимка и паспортни данни. Ако ви говорят за „международен сертификат“ — най-вероятно имате работа с полулегални курсове, които подготвят бъдещи водачи за полагане на изпитите в полицията на самостоятелна подготовка. С такива е по-добре да не се свързвате — като минимум, никакви знания и умения там най-вероятно няма да получите.
  3. Хора (специалисти). Опитайте се да разговаряте (да зададете няколко въпроса) директно с преподавателя на автошколата, а също опитайте да разговаряте с инструкторите. В резултат бързо, като минимум, ще разберете дали е възможен добър психологически контакт с тези хора, или не. Без психологически контакт никое обучение не е ефективно. Поговорете и с курсистите на автошколата — опитайте се да разберете дали са доволни от процеса на обучение.
  4. Учебни зали. Не се мързелувайте да надникнете в учебните класове — още по обстановката, площта и оборудването обикновено веднага става ясно дали там може да се получат някакви знания, или не. Свръхсъвременните автотренажори и компютри не са задължителни, но като минимум методическа литература и нагледни пособия трябва да присъстват.
  5. Численост на учебните групи. Да се научи на нещо група с численост над 20 души е практически невъзможно — така казват педагозите. Затова разберете предварително колко курсисти се набират в група в тази автошкола. Е, и се уверете, че площта на учебните зали съответства на тази численост.
  6. Учебна програма. В нормалната автошкола учат на много неща. Разбира се, устройството на автомобила в обема, в който са го изучавали още в съветските автошколи, вече практически не е нужно на средностатистическия автомобилист, но познаването на принципите на работа на основните възли и агрегати недвусмислено ще помогне за правилната експлоатация на автомобила и ще спести немалко пари в бъдеще за ненужни пътувания до автосервиз. Правилата за оказване на първа помощ, а по-точно познаването им, могат в бъдеще да спасят нечий живот, или поне съществено да облекчат последствията от травма. Във всеки случай, от простото „наизустяване“ на изпитните билети на полицията (което често се случва в евтините автошколи) полза няма никаква — такива знания нямат никаква практическа полза, освен полагането на самия изпит.
  7. График на работа (занятия). Трябва да се изхожда от това, че всички занятия трябва да се посещават, и в добрата автошкола това не е тежест, защото занятията наистина са интересни. Затова се уверете, че графикът на занятията на автошколата съответства на режима и графика на човека, който смята да учи там. Много автошколи провеждат занятия вечер и през почивните дни, така че да се отказвате от работа (институт) заради обучението изобщо не е задължително.
  8. Брой практически занятия с инструктор. Каквото и да ви говорят, минималният обем на практическия курс по шофиране за човек, който изначално няма умения за каране, трябва да бъде 35–40 часа. Ако в базовия пакет на учебния курс те (часовете) са по-малко — уточнете каква е стойността на всеки час занятия с инструктор над установената норма, и смело прибавете към общата сума на разходите за обучение недостигащите часове.
  9. График и маршрути на практическите занятия. Ще може ли инструкторът да дойде да ви вземе от дома (от работата) в удобно за вас време? Разнообразни ли са маршрутите, по които се провеждат практическите занятия? Знае ли инструкторът базовите маршрути, по които впоследствие се полагат изпитите в полицията, и използват ли се тези маршрути в практическите занятия?
  10. Стойност на обучението и практическите занятия. Много автошколи прилагат някои маркетингови похвати за визуално „поевтиняване“ на услугите си, например изнасят плащането за бензин, а понякога и за амортизацията на автомобила в отделен ред разходи, без да ги включват в базовата стойност на обучението. Затова веднага трябва да уточните какви парични разходи, освен заплащането на базовото обучение и (при нужда) допълнителните практически занятия, ви очакват от началото на обучението до получаването на шофьорска книжка.
  11. Автопарк на автошколата. Интересуват ви габаритите, задвижването и скоростната кутия на автомобилите, на които се провеждат практическите занятия. Има ли в автошколата подходящи за вас автомобили (вижте по-долу) и ще можете ли да изберете автомобил за практическите занятия (или ги разпределят между курсистите по начин, например, чрез жребий)?
  12. Полагане на изпитите в полицията. Това е много важен момент, трябва да изясните в кой момент приключват задълженията на автошколата към вас и какви са по-нататъшните действия, ако изпитът не бъде положен от първия път (за съжаление, случва се). Добрата автошкола обикновено не изоставя курсиста пред вратата на полицията и го смята за свой клиент до момента на получаване на шофьорската книжка. Възможно е за подготовката за второто полагане на изпита да се наложи да доплатите, но такава възможност трябва да имате.