10 правила за зимно шофиране

И така, скоро идва вашата първа „автомобилна зима“, какво трябва да знаете, за да сведете до минимум риска от катастрофа? Съществува ли обучение по шофиране през зимата? Как правилно да се държите на хлъзгав път и изобщо струва ли си да карате зиме? Ще се опитаме да отговорим на някои въпроси.

На първо място, автомобилът трябва да се подготви правилно за зимата. Става дума не само за зимни гуми — подготовка изискват всички основни възли. Преди настъпването на студовете настойчиво се препоръчва да проверите и (при нужда) смените всички експлоатационни течности (моторното масло, течността на хидроусилвателя на волана, спирачната течност, както и течностите в трансмисията и възлите на окачването), акумулатора, а също и всички гумени части на окачването: сферичните шарнири, накрайниците на кормилните щанги, силентблоковете и т.н. Е, и разбира се, да смените гумите със зимни (при това и четирите колела). Резервната гума също трябва да бъде „обута“ в зимна гума!

Дали да карате, или не през зимата — решавате вие, но при това трябва да се има предвид, че продължителният престой (дори в отопляем гараж) изобщо не е полезен за автомобила ви, освен това, при спазване на прости, но важни правила, шофирането през зимата не е много по-опасно от гледна точка на потенциална аварийност, отколкото шофирането през лятото — най-общо казано, всичко е във вашите ръце. Ще се опитаме да формулираме правилата, които трябва да спазва всеки водач през зимния период, независимо от опит, квалификация, постижения в автомобилния спорт и други моменти и регалии:

1. Никакви резки движения. Нито с ръцете, нито с краката. Ако сте зад волана, резките движения са противопоказани за вас във всеки сезон, но през зимата те са с няколко порядъка по-опасни, а възможните последствия — много по-трагични. Затова всичко правим плавно, постепенно: завъртаме волана, спираме, потегляме, намаляваме/увеличаваме скорост и т.н.

2. Скоростния режим привеждаме в съответствие с правилата за движение. Народната мъдрост, че правилата за движение са писани с кръв, е особено актуална в трудни пътни условия (към каквито, в частност, спада и заледяването). На карта е заложено немалко — животът, вашият, на пътниците ви, а също и на другите участници в движението. Не забравяйте, че там, отпред, може би в момента някой нарушава правилата на своите Жигули, и вие, забелязвайки го в последния момент, вече няма да можете, както през лятото, просто да „финтирате“ и да избегнете сблъсъка, ще трябва да вземете за части от секундата решение — или да поемете в челен удар, или да излетите на тротоара с хора, в канавката, полето, гората, дървото, стълба, насрещния или спрял автомобил (нужното се подчертава). И всичко това може да завърши много зле, ако, разбира се, не се движите със скорост, която позволява да спрете навреме дори на хлъзгав път и да пропуснете идиота. Не отнемайте сами шанса си да оцелеете — не е нужно.

3. Никаква излишна самоувереност. Ако сте посещавали курсове по екстремно шофиране, каквито предлагат много автошколи, би трябвало да са ви обяснили, че всички умения за екстремно шофиране са нужни само за екстремни ситуации и за повишаване на спокойствието на водача чрез укрепване на увереността в собствените умения. Да ги ползвате, или (което е още по-лошо) да се опитвате да възпроизвеждате каскадьорски трикове със задърпване на ръчната спирачка можете единствено на специални площадки, но в никакъв случай не на пътя, дори ако ви се струва, че в момента е празен. Само след секунда от тъмната уличка (или иззад сградата) може да изскочи същият онзи водач на Жигули, който на всичкото отгоре е и пийнал. Резултатът е аналогичен на описания в точка 2.

4. Дистанцията увеличаваме два, а по-добре три пъти. Повярвайте, ще стигнете на работа само с 5 минути по-късно, ако в потока (и дори в задръстването) пред вас се „вклинят“ двама, или дори десет „бързащи“, затова пък ще спестите часове чакане на служители на полицията, ако пред движещата се отпред кола рязко спре същият онзи водач, и се окаже, че той има по-ефективни гуми, или под неговите колела се окаже по-сух асфалт.

5. Загряваме колата винаги! Тук не става дума дори за това, че минимално загряване е нужно и на двигателя, и на скоростната кутия. Става дума преди всичко за стъклото и температурата в салона (пара и конденз по стъклото). Лошата видимост и дискомфортът на водача не са най-добрите спътници на труден хлъзгав път.

6. При мраз сух път няма! Дори ако в момента карате уж по сух асфалт, никой не може да гарантира, че на 500 метра напред някой вчера случайно не е разлял вода, или например портиерът не е изсипал сняг от тротоара на пътя. Винаги помнете за непредвидимостта на пътната настилка.

7. В багажника винаги трябва да има запас от незамръзваща течност за чистачките. Дори ако току-що сте напълнили резервоара догоре — все пак купете още литър в резерв. Никой не знае кога ще свърши и колко е разстоянието оттам до най-близката бензиностанция (магазин). А за големи неприятности стигат и сто метра.

8. Никакви излишни престроявания. Постарайте се да сведете до минимум всякакви престроявания от лента в лента, ако трябва да завиете наляво дори след два километра, заемете лявата лента веднага, и нека отзад ви мигат и сигналят — не обръщайте внимание — разумният човек не постъпва така. Е, и за „шахматното“ престрояване с цел по-бързо да стигнете от точка „А“ до точка „Б“ — през зимата трябва да се забрави. Зад волана не бива да се бърза никога, но през зимата това наистина е въпрос на живот и смърт.

9. От пряспа се измъкваме максимално плавно. Ако колата е „заровена“ или просто е затрупана от снега през нощта — не е нужно да нервничите, шлайфайки с колелата леда — така само ще си усложните ситуацията. Опитайте се да освободите всички колела от снега в радиус поне половин метър и след това да излезете от пряспата с „разлюляване“ (актуално само за механична скоростна кутия), потегляйки от втора предавка. При автоматична скорост е значително по-трудно да се измъкнете от пряспата — ще се наложи или да търсите помощници, или да подложите под задвижващите колела дъски, пясък и т.н. Като крайна мярка (ако друго не е налично) — опитайте да спуснете задвижващите колела (не съвсем, но така че да се вижда добре — приблизително до 0,5–0,7 атм. Но последната мярка е възможна само ако в багажника има работещ компресор (помпа) и веднага можете да напомпате колелата.

10. Отделен съвет за собствениците на автомобили с пълно задвижване и джипове. Автомобилът с пълно задвижване ускорява на хлъзгав път по-бързо от монозадвижващия (при равни други условия), но спират те приблизително еднакво. Затова наличието на пълно задвижване на хлъзгав път практически не ви дава никакви предимства от гледна точка на безопасността. Проходимост — да, но не и безопасност, затова не губете бдителност, написаното по-горе се отнася за вас не по-малко, отколкото за собствениците на монозадвижващи коли.

В заключение трябва да се отбележи, че във всички случаи основата на безопасното шофиране (във всеки сезон) е способността адекватно да реагирате на ситуацията на пътя. А зимният път принципно се различава от всеки друг с това, че е непредвидим — никога не можете да знаете какво ще ви очаква на пътя дори след 300 метра — каква ще бъде настилката, кой внезапно ще изскочи на този път и с какво всичко това може да завърши. Затова главното правило за шофиране през зимата е никъде да не бързате и да се държите внимателно.

Дали трябва да посещавате специални курсове за екстремно шофиране — решавате вие, но трябва да разберете, че тези курсове все пак няма да ви позволят да карате през зимата по-бързо или по-агресивно — това е неразумно и опасно независимо от всичко. Ако все пак сте решили да се възползвате от услугите на инструктор, помнете, че добрата автошкола цени няма — не бива да избирате най-евтиното, изберете това, което наистина ще ви помогне да повишите уменията си.

Допълнително препоръчваме: критерии за избор на автошколаP.S. Споменатият в тази статия водач е измислен персонаж — всякакви съвпадения с реални хора и събития са случайни.