Количество гориво в самолета

Далечината на полета зависи от количеството гориво, налично в самолета, и от километровия разход на гориво. Колкото по-малък е километровият разход, толкова по-голяма далечина може да се получи при даден запас гориво.

Минимални разходи се получават при двигателите на тежко гориво — дизелите, работещи на керосин, газьол и други видове гориво, които за разлика от бензините се наричат „тежки горива“.

При двигателите на тежко гориво специфичният разход на гориво е 170—180 г на конска сила на час. В съвременния бутален авиационен бензинов двигател с голяма височинност специфичният разход на гориво достига 280—300 г/к.с.ч. При въздушно-реактивните двигатели при скорости на полета до 700 км/ч специфичните разходи на гориво двойно надвишават разходите при бензиновите двигатели. Но при скорости на полета, надвишаващи 850—900 км/ч, специфичните разходи на гориво при въздушно-реактивните двигатели са по-малки от разходите при бензиновите двигатели. При течно-реактивните двигатели специфичните разходи на гориво значително надвишават разходите на всички останали типове двигатели при съвременните скорости на полет.

За небързата далечна авиация от гледна точка на разходите най-добрият тип двигател е двигателят на тежко гориво.

Впрочем, въпреки малкия разход на гориво, дизелите в авиацията не намират широко приложение поради голямото тегло и малката литрова мощност. Така, при равна мощност теглото на дизела приблизително двойно надвишава теглото на бензиновия двигател. Конструктивните трудности при преодоляването на посочените недостатъци забавиха развитието на двигателите на тежко гориво.

Съвременният самолет разполага със сравнително малък обем, в който може да се помести запас от гориво; той се ограничава от централоплана и крилата; при това центровката се променя незначително. Разполагането на резервоарите в опашната част на фюзелажа не е възможно поради голямото влияние върху центровката при изразходване на горивото и влошаването на маневрените характеристики на самолета.

Количеството гориво за осигуряване на зададената далечина на полета се състои от гориво, изразходвано за изпитания и загряване на двигателя, рулиране, излитане, набиране на височина, полет на зададена височина за изпълнение на поставената задача и връщане на своя аеродрум. В основни линии количеството гориво зависи от продължителността на престоя на самолета във въздуха и режима на полет.