Хидрокрекингови масла
В този раздел: 7 статии
Какво представляват хидрокрекинговите моторни масла, с какво се различават от минералните и синтетичните и изобщо трябва ли автомобилистът да знае всичко това? Понякога имам чувството, че точно страшната дума хидрокрекинг е била използвана единствено с цел преразпределение на пазара от някой гениален маркетолог.
Защото, ако се разрови по-дълбоко в технологиите за производство на същите автомобилни масла, може да се извадят на повърхността и още по-„страшни“ и трудни за разбиране термини.
И така, нека се опитаме да разберем дали е толкова важно за автомобилиста дали маслото е хидрокрекингово или някакво друго...
Ще кажа веднага, за да не държа интригата: за повечето шофьори отговорът е „почти не“. Но думата „почти“ тук е ключовата, затова да минем по ред: от какво се правят маслата, какво точно прави хидрокрекингът, защо надписът на тубата означава толкова малко и кога по-скъпата основа наистина си връща парите.
Петте групи базови масла с прости думи
Всяко моторно масло е базово масло, което съставлява основната част от обема, плюс пакет добавки. Американският петролен институт (API) разделя базовите масла на пет групи. Разделя ги по измерими показатели (съдържание на сяра, съдържание на наситени въглеводороди, индекс на вискозитета), а не по рекламни думи:
| Група | Как се получава | Как обикновено пишат на тубата |
|---|---|---|
| I | петролна основа, пречистена с разтворители | минерално |
| II | петролна основа, пречистена с водород (хидроочистка, хидрокрекинг) | минерално |
| III | дълбок хидрокрекинг; тук спадат и GTL основите | синтетика, „синтетична технология“, HC-Synthese |
| IV | ПАО (полиалфаолефини), синтезирани в химически завод | синтетика |
| V | естери и други основи, които не са попаднали в първите четири групи | синтетика; често като добавка към други основи |
Полусинтетиката не е отделна група: това е смес, най-често на минерална основа с основа от група III или IV. А GTL (gas-to-liquids) е интересен отделен случай: такава основа се прави не от петрол, а от природен газ. Получава се много чиста и с висок индекс на вискозитета, но формално също спада към група III; в бранша такива основи неофициално се наричат III+. Границите на всяка група с числа разгледахме в статията „Синтетиката“ на етикета, тук е достатъчна общата картина.
Какво всъщност прави хидрокрекингът
Обикновената минерална основа е петролна фракция, от която с разтворители са измити най-лошите съставки. Сярата, ароматните въглеводороди и нестабилните молекули остават в нея, макар и в по-малко количество. При хидрокрекинга суровината се обработва с водород при високо налягане и температура върху катализатор. Сярата и азотът си отиват, ароматните съединения се насищат с водород, а дългите разклонени молекули се разкъсват и се престрояват в по-еднородни.
Какво дава това на двигателя? Висок индекс на вискозитета (маслото по-малко се разрежда в горещия двигател и по-малко се сгъстява на студа), по-добра устойчивост на окисляване и по-малка изпаряемост от минералното. Всъщност точно затова основата от група III успя да стане „синтетика“: по повечето показатели, важни за обикновения двигател, тя е по-близо до ПАО, отколкото до минералната. Има и слаби места: при силен студ и при много високи температури ПАО и естерите, като правило, все още се държат по-добре. По-подробно за самата технология – в статията какво е хидрокрекинг.
Защо думата „синтетика“ гарантира малко
Юридически тази дума почти никъде не е защитена. В САЩ през 1999 г. Националният отдел за реклама (NAD) разгледа жалбата на Mobil срещу Castrol и се съгласи, че масло на основа от група III може да се рекламира като синтетично. Оттогава повечето производители правят точно така. Германия тръгна по друг път: през 2018 г. Федералният върховен съд (BGH) призна за подвеждащ надписа „напълно синтетично“ върху масло с хидрокрекингова основа, затова на немските туби може да се види по-честното „HC-Synthese“. В ЕС като цяло няма правно определение на „синтетика“ за моторно масло, така че „synthetic“ на тубата може да означава и ПАО, и естери, и обикновена група III. На око или на пипане също не можете да ги различите – за това в статията как да разпознаем хидрокрекингово масло.
Какво наистина има значение за водача
На двигателя му е все едно как се казва основата. Важно му е маслото да има нужния вискозитет, да издържа на натоварването, да не се окислява преди време и да поддържа двигателя чист. А това се проверява не по името на основата, а с изпитания на готовото масло. Затова си струва да се гледат три неща в този ред. Първо – одобрението на автомобилния производител (VW 504 00/507 00, MB 229.5, BMW Longlife-04 и т.н.), ако го изисква сервизната книжка. Второ – класът по ACEA или API и вискозитетът по SAE, също от ръководството за експлоатация. Трето, и само когато всичко останало съвпада – цената и репутацията на продавача.
Думата „синтетика“ не е в този списък не случайно. Ако маслото на основа от група III има нужното одобрение, то е минало през същите моторни изпитания като маслото на ПАО със същото одобрение. Какво са одобренията и как да ги проверите – в статията какво представляват одобренията на маслата.
Оттук и съветът как да се чете етикетът. Тубата четете отзад, а не отпред. Отпред е маркетингът: „synthetic“, „advanced“, „technology“. Отзад е същината: вискозитет, класове ACEA/API и списък с одобрения. Търсете думите „approved“, „approval“, „Freigabe“ до кода на автомобилния производител. Формулировките „meets“, „suitable for“ или „отговаря на изискванията“ означават само, че самият производител на маслото го смята за подходящо, без официално одобрение от автомобилния производител.
Кога си струва да се доплати за ПАО или естери
Има ситуации, в които по-скъпата основа има смисъл дори при еднакво одобрение. Първата – силни студове: ако колата нощува на открито при минус тридесет и по-ниско, маслото 0W на ПАО обикновено по-бързо стига до лагерите и разпределителните валове при студен пуск. Втората – големи натоварвания и температури: форсирани турбодвигатели, трекдейове, теглене на тежко ремарке в жегата. ПАО и естерите се изпаряват по-малко и се окисляват по-бавно, а точно тук тези свойства вършат работа. Третата – много дълги интервали на смяна. Ако наистина карате по гъвкав сервизен интервал до 30 хиляди километра, запасът от устойчивост на основата няма да навреди. Но и тук първо гледайте одобрението: именно то определя дали на това масло изобщо е позволен такъв интервал.
За останалите – градско каране, обикновен климат, смяна по регламент или по-често – хидрокрекинговото масло с нужното одобрение е, според мен, най-разумният избор по съотношение цена–качество. Доплащането за „истинска“ синтетика при такъв режим най-често купува запас, който двигателят така и няма да използва. Тези пари е по-добре да се похарчат за навременна смяна и качествен филтър.
И така, хидрокрекинговото масло в тубата, минерално или „пълна“ синтетика – за водача това е въпрос от втори ред, след одобренията, класа и вискозитета. Който иска да се задълбочи, нека чете нататък в раздела: защо технологията на основата е второстепенна, обясних подробно в статията хидрокрекинговите масла – добре ли е или лошо, а обобщението на цялата тема е в статията може ли да се прилагат хидрокрекингови масла.