„Синтетика“ на етикета: какво всъщност има в тубата?

И така, на рафта стоят три туби с еднакъв вискозитет. На първата с големи букви пише „100% синтетика“, на втората по-скромно – „синтетична технология“, а на третата, немската, някакво неразбираемо „HC-Synthese“. Продавачът, разбира се, препоръчва първата – тя нали е „истинската“. Познато ли ви е?

Всъщност думата „синтетика“ на етикета отдавна вече не означава почти нищо. Какво е хидрокрекинг, разгледахме в отделна статия: казано простичко, това е дълбока химическа преработка на петролната основа, след която тя по свойства се доближава до синтетичната. А как хидрокрекинговото масло стана „синтетика“ и какво трябва да знае купувачът – нека се опитаме да разберем.

Пет групи базови масла

Като начало малко ред в термините. Американският петролен институт (API) в своята система за лицензиране на моторните масла разделя всички базови масла на пет групи. Разделя ги не по думите на етикета, а по измерими показатели: съдържание на наситени въглеводороди, съдържание на сяра и индекс на вискозитета (колкото е по-висок, толкова по-малко маслото се разрежда при загряване).

Група I. Класическата минерална основа, пречистена от нежеланите примеси с разтворители, по стария начин. Наситените въглеводороди в нея са под 90% или сярата е над 0,03%, индексът на вискозитета е от 80 до 120.

Група II. Същият петрол, но пречистен с водород (хидроочистка, често вече и с умерен хидрокрекинг). Наситени въглеводороди поне 90%, сяра не повече от 0,03%, индексът на вискозитета е същият – от 80 до 120. На етикета това по правило все още е „минерално“ масло.

Група III. Същата петролна суровина след дълбок хидрокрекинг, при по-сурови условия: изискванията за сяра и наситени въглеводороди са като при група II, а индексът на вискозитета е поне 120. Точно това е хидрокрекинговото масло, същото, което на тубата най-често наричат „синтетика“.

Група IV. ПАО (полиалфаолефини) – синтетика в буквалния смисъл на думата: тази основа не се извлича от петрола, а се синтезира в химически завод.

Група V. Всичко, което не е попаднало в първите четири групи, преди всичко естери.

Как хидрокрекингът стана „синтетика“

Още в края на 90-те години на миналия век „синтетика“ в рекламата на моторните масла по правило наричаха маслата на ПАО. После Castrol прехвърли своето синтетично масло за американския пазар на хидрокрекингова основа от група III, а думата „синтетично“ на тубата остави. Mobil подаде жалба. Разгледа я не съд, а Националният отдел за реклама (NAD) към американските Better Business Bureaus – орган за саморегулиране на рекламата. През април 1999 г. той прие доказателствата на Castrol: масло на основа от група III може да се рекламира като синтетично. Mobil не обжалва това решение.

Какво стана после, не е трудно да се досетите. Хидрокрекингът е много по-евтин от синтеза, а думата „синтетика“ се продава по-добре, затова повечето големи производители прехвърлиха своите „синтетични“ масла на група III. Горе-долу като „домашния“ салам в супермаркета: никой не е обещавал, че е правен у дома. Точно затова да различите хидрокрекингово масло от синтетично по етикета по правило е невъзможно (подробно – в статията как да разпознаем хидрокрекингово масло).

Немското изключение: HC-Synthese

Не навсякъде се съгласиха с това. В Германия един производител заведе дело срещу конкурент, който рекламираше масло на хидрокрекингова основа като „напълно синтетично моторно масло от ново поколение“ (vollsynthetisch). Областният съд в Кьолн през 2015 г. отхвърли иска, апелативният съд в Кьолн забрани такава формулировка, а на 21 юни 2018 г. Федералният върховен съд на Германия (BGH, дело I ZR 157/16) потвърди забраната.

Логиката на съда е проста и, според мен, здрава: купувачът, който вижда думите „напълно синтетично“, очаква отделна, по-скъпа категория – основи от група IV или V, тоест ПАО или естери. А ако в тубата има хидрокрекинг, той бива подведен.

Нови термини съдът не измисляше. Но немските етикети днес говорят по-честно: маслата на основа от група III там обикновено се означават като „HC-Synthese“ (HC от английското hydrocracking, тоест хидрокрекинг). Така че тези букви на немската туба означават честно наречено хидрокрекингово масло, а не нещо по-лошо.

Трябва да се разбира друго: това е немско правило. Правно определение на „синтетика“ за моторно масло няма нито в ЕС като цяло, нито в Украйна. Тоест на украинския пазар думата „synthetic“ на тубата може да означава и ПАО, и естери, и хидрокрекинг от група III.

GTL, ПАО, естери: какво и къде днес

Междувременно и самият хидрокрекинг не стоеше на едно място.

Първо, разпространиха се основи, които в бранша неофициално наричат III+: хидрокрекинг с особено висок индекс на вискозитета. Отделна група за тях в класификацията на API няма, формално това е същата група III.

Второ, появиха се GTL основи (gas-to-liquids, тоест „газ в течност“), които се правят не от петрол, а от природен газ. Най-известният пример е заводът Pearl GTL на Shell в Катар, който произвежда базово масло от 2011 г. Суровината е друга, но по класификацията на API това също е група III.

В резултат именно групи III и III+ днес са основата на повечето масла с надпис „синтетика“ и изместиха ПАО от много рецептури на „напълно синтетичните“ масла.

А ПАО и естерите не са изчезнали никъде. Те продължават да се използват, най-вече в скъпите и спортните масла, а също и в маслата 0W, където особено важни са ниската изпаряемост и течливостта на студа. Само че да прочетете за това на етикета, далеч не винаги е възможно: съставът на основата е търговска тайна на производителя и „synthetic“ той може да напише на всяка от тях.

Какво означава това за купувача?

Значи ли всичко това, че „синтетиката“ на група III е измама и че са ви излъгали? Не. Качественото масло на основа от група III с нужните одобрения не е фалшификат и не е „неистинска“ синтетика, а нормално съвременно моторно масло. Одобрението автомобилният производител дава по резултатите от изпитанията на готовото масло, а не по името на неговата основа. И ако маслото е минало тези изпитания, на вашия двигател му е все едно дали основата му е от петрол, от газ или от химически завод.

Затова на практика всичко се свежда до няколко прости правила.

1. Гледайте одобренията, класовете на качество и вискозитета, които изисква производителят на вашия автомобил, а не думата „synthetic“. Именно те, а не надписът с големи букви, решават дали маслото е подходящо за вашия двигател (подробно – в статията какво представляват одобренията на маслата). И помнете: „отговаря на изискванията“ на тубата още не е одобрение, а само обещание на самия производител на маслото.

2. Не плащайте повече за една дума. Ако масло на ПАО или на естери има същите одобрения като хидрокрекинговото, а струва осезаемо повече – дали разликата си струва парите, решете сами. Изискванията на производителя на вашия автомобил изпълняват и двете.

3. Синтетика далеч не винаги е нужна. Ако масло с нужното одобрение и вискозитет е наречено на етикета полусинтетично или минерално, вреда за двигателя от него няма да има (за това – в статията кое е по-добро – синтетика или минералка).

4. Фалшификатът е съвсем друго нещо. Фалшификатът е неизвестна течност в туба от известна марка, която няма нищо общо нито с надписа, нито с одобренията. Как да не го купите, прочетете в статията как да не купите фалшиво масло.

Ще повторя още веднъж: моторните масла се делят не на синтетични, хидрокрекингови и минерални, а на подходящи и неподходящи за вашия двигател (вижте статията може ли да се прилагат хидрокрекингови масла). Думата „синтетика“ на етикета не гарантира нищо – значение имат само одобренията, класовете на качество и вискозитетът, които изисква автомобилният производител.