Хибридът и маслото: наистина ли двигателят почти не работи?

Продавачите на употребявани хибриди с удоволствие разказват едно и също: колата уж се движи предимно на ток, бензиновият двигател само от време на време „помага“, така че и маслото в него може да стои поне два пъти по-дълго. Звучи логично и купувачи, които вярват в това, не липсват. Но маслото в такъв двигател не старее по-бавно. По правило е точно обратното.

Да, двигателят на хибрида наистина изработва по-малко часове от двигателя на обикновена кола със същия пробег. Само че маслото не старее от километрите на одометъра: „износват“ го студените пускания, кондензатът, горивото в картера и просто времето. А точно с това при хибрида нещата стоят по-зле.

Как работи двигателят на хибрида

Обикновения двигател го запалвате – и той работи, докато не го угасите: след няколко километра е загрял и оттам нататък маслото е горещо през цялото време. При хибрида (няма значение дали е пълен, или от тези, които се зареждат от контакта) двигателят се управлява от електрониката, а тя има една-единствена задача – да изгори колкото се може по-малко гориво. При потегляне, в задръстване, при ниска скорост колата често се движи от електромотора, а бензиновият двигател е изключен. Потрябвала е повече мощност или батерията се е разредила – двигателят пали, поработва няколко минути и пак угасва. (При така наречения „мек“ хибрид двигателят работи почти както при обикновена кола със „старт-стоп“, така че всичко казано по-долу се отнася преди всичко до пълните хибриди и до хибридите със зареждане от контакта.)

Излиза, че при едно каране из града двигателят на хибрида пали и угасва отново и отново, а да загрее както трябва, често просто няма кога. Все едно чайник, който го включват отново и отново и всеки път го изключват минута преди да заври – а вряла вода така и няма. За маслото хибридът, който се кара предимно в града и на къси разстояния, е същите „тежки условия“ на експлоатация, само че в още по-суров вариант. За тях вече стана дума в статията за това кои фактори съкращават сервизния интервал: нередовно каране, кратки пътувания, при които двигателят не успява да загрее, задръствания. Хибридът в града ги събира всичките наведнъж.

Хибридът със зареждане от контакта има своята крайност. Ако го зареждате всеки ден у дома и карате наблизо, бензиновият двигател може да не запали седмици наред. Маслото междувременно си стои заедно с кондензата, който се е събрал в картера, а после двигателят пали – и пак за кратко.

Неслучайно производителите на добавки изпитват маслата за хибридни двигатели по отделни, по-строги програми. Но надписът „за хибриди“ на тубата не замества одобрението на производителя на автомобила.

Вода и гориво в маслото

При изгарянето на бензина се образуват доста водни пари. По-голямата част от тях излиза през ауспуха, но част от тях заедно с газовете, които се промъкват покрай буталните пръстени, попада в картера. Докато двигателят е горещ, картерната вентилация връща тези пари обратно към всмукването, а оттам през цилиндрите – в ауспуха. В студения двигател те се кондензират по студените стени и попадат в маслото, а смесвайки се с продуктите на горенето, се превръщат в доста ефективна киселина. Същият кондензат, който заплашва колата, престояла дълго, при хибрида се натрупва дори когато автомобилът се кара всеки ден.

С горивото историята е подобна. По студените стени на цилиндъра част от бензина не успява да изгори, стича се покрай пръстените в картера и разрежда маслото. От загретия двигател леките фракции на горивото после се изпаряват, а в двигател, който никога не загрява, си остават там. Водата с маслото дава емулсия, горивото го разрежда: маслото се окислява по-бързо, смазва по-зле, а детайлите на двигателя започват да ръждясват.

Добавете към това и биоетанола: в Украйна законът изисква в бензина (освен 98-октановия и по-високите) да има над 7% биоетанол, а спиртът с охота привлича вода. Повече за горивото и спирта в маслото – в статията за интервала на смяна на маслото днес.

Какво се вижда на щеката

Отчасти всичко това се вижда и без никаква лаборатория. Не ви мързи от време на време да изваждате нивомерната пръчка (щеката) и да надниквате под капачката на гърловината за масло. Само първо изключете хибридната система напълно (индикаторът READY трябва да угасне): двигателят на хибрида може да запали сам, без предупреждение.

1. Белезникав налеп, подобен на майонеза, под капачката на гърловината или на щеката – това е вода. През зимата, след кратки пътувания, малко такъв налеп под капачката се среща и при изправен двигател: това е същият кондензат. Но ако „майонезата“ не изчезва дори след дълго каране по магистрала, а нивото на охлаждащата течност в разширителния съд бавно пада – не чакайте смяната на маслото, а отидете при опитен моторист. Най-вероятно това вече е антифриз в маслото.

2. Нивото на маслото между смените расте. Не се усмихвайте – случва се и така, че на щеката маслото става повече, отколкото е било след смяната. Само по себе си то не се размножава: значи в картера са попаднали гориво и вода.

3. Щеката мирише на бензин. Още един признак, че горивото се събира в маслото и не успява да се изпари.

Затова пък цветът на маслото, както винаги, не казва нищо: тъмното масло не е непременно старо, а светлото не е непременно годно.

Какво масло и колко често

Колко често тогава да сменяте маслото в хибрида, ще попитате? Интервалът на смяна в сервизната книжка по правило има две граници: толкова и толкова хиляди километра или толкова и толкова месеца – което настъпи по-рано. А автомобилите, които сами изчисляват интервала, отчитат не само пробега, но и оборотите, температурата, изгорялото гориво и времето. При кола, която се кара много, първи обикновено свършват километрите, а при кола, която се кара малко из града – месеците. И помнете, че одометърът брои и километрите, които хибридът е изминал на ток. Затова сменяйте маслото според границата, която е настъпила първа, и не разтягайте интервала само защото „двигателят почти не е работил“.

Полезен навик: поне от време на време давайте на двигателя да загрее както трябва – при пътуване извън града, а не до супермаркета и обратно. В горещия двигател значителна част от водата и леките фракции на горивото се изпаряват от маслото. А собствениците на хибриди със зареждане от контакта е добре за такова пътуване да включат и режима, в който работи бензиновият двигател: с пълна батерия колата може да отиде извън града и да се върне, без нито веднъж да го запали.

Сега за самото масло. Хибридите, особено японските, често са предвидени за много течни масла: в някои хибриди на Toyota в завода наливат 0W-16, а в част от тях – дори 0W-8 по японския стандарт JASO GLV-1. Защо такива масла са нужни точно на тези двигатели и на никои други, четете в статията за свръхтечните масла 0W-16 и 0W-8.

Някои, като видят на щеката масло, течно на пипане, решават, че производителят е сбъркал, и за всеки случай наливат нещо по-гъсто. Ще повторя още веднъж: вискозитетът на маслото трябва да отговаря на изискванията на производителя на автомобила и хибридът тук не е изключение. По-гъстото масло няма да изкара от двигателя нито водата, нито горивото – то само ще стига по-бавно до триещите се двойки в онези първи секунди след всяко от многобройните пускания, когато смазването е най-нужно на двигателя. И, разбира се, освен масло в двигателя не трябва да се долива и досипва НИЩО – нито „против вода“, нито „против износване“.

И така, маслото в хибрида не „почива“, а работи в условия, които за него по правило са по-тежки, отколкото в обикновения автомобил. Сменяйте го не по-рядко, отколкото повелява сервизната книжка, а ако колата живее в града – и по-често. Разказите за двигател, който „почти не е работил“, оставете на продавачите на употребявани автомобили.

Прочетете още:

• Колко често да сменяме масло?
• Защо градът е тежки условия за двигателя?