0W-20, 0W-16, 0W-8: не е ли твърде рядко маслото за двигателя?

Прието е да се смята, че колкото по-рядко е маслото, толкова по-леко е на двигателя: по-малко триене, по-малък разход на гориво, по-лесен студен старт. Продавачите с готовност го потвърждават, а по рафтовете до познатите 5W-30 и 5W-40 стоят туби с надписи 0W-20, 0W-16, 0W-12 и дори 0W-8. Собствениците на нови Volkswagen, Mercedes-Benz, BMW или хибридна Toyota намират такива числа в сервизните си книжки, а собствениците на по-стари коли – в съветите на „опитни“ приятели: маслото било модерно, по-лошо няма да стане. Значи ли това, че такова масло вече може да се налива във всеки двигател? Не, и ще повторя още веднъж: вискозитетът на маслото трябва да отговаря на изискванията на автопроизводителя, колкото и модерно да е станало то.

Не по-рядко се задава и обратният въпрос: ако в книжката пише 0W-16, а такава „вода“ ви плаши, да не налеете ли нещо по-гъсто, за по-сигурно? Да разгледаме и двата случая.

Какво са SAE 16, 12 и 8?

Как се чете означението на вискозитета, най-вероятно вече знаете: първото число с буквата W се отнася до студения старт, второто – до вискозитета на маслото в загрят двигател. Точно втората скала беше удължена надолу. Американското дружество на автомобилните инженери (SAE) добави към своя стандарт J300 клас 16 (през 2013 г.), а през 2015 г. и класовете 12 и 8. Така се появиха 0W-16, 0W-12 и 0W-8: масла, които в старата таблица на стойностите на вискозитета просто ги няма.

За да разберете с какво се различават, ще трябва да запомните едно съкращение: HTHS (high temperature, high shear, тоест вискозитет при висока температура и висока скорост на срязване). Казано простичко, HTHS е вискозитетът на маслото там, където на двигателя му е най-тежко: в най-тънкия слой между шийката на коляновия вал и лагерната черупка, при 150 °C и високи обороти. Точно от него зависи дали масленият филм ще издържи в натоварената двойка на триене, или метал ще започне да се допира до метал.

Стандартът SAE за всеки клас задава минимален HTHS (в мПа·с): не по-малко от 2,9 за SAE 30, 2,6 за SAE 20, 2,3 за SAE 16, 2,0 за SAE 12 и само 1,7 за SAE 8. За сравнение: „четирийсетиците“ 0W-40, 5W-40 и 10W-40 трябва да държат поне 3,5, а 15W-40 и по-гъстите дори 3,7. Тоест 0W-8 в горещ натоварен възел може да има наполовина по-нисък вискозитет от познатото 5W-40.

Защо на производителите им е нужно толкова рядко масло?

Отговорът е банален: горивото. По-рядкото масло се изпомпва по-лесно и на детайлите на двигателя им е по-лесно да го „разбъркват“, следователно за триене отива по-малко енергия, а с нея и по-малко гориво и по-малко CO2, за чиито емисии днес от автопроизводителите се търси строга сметка.

Така че след редките масла се появиха и одобрения, и класове за тях:

1. 0W-20 с одобрения на европейски автопроизводители. При Volkswagen това са VW 508 00 и 509 00 за двигателите EA211 evo и EA288 evo: вискозитет 0W-20, HTHS не по-нисък от 2,6, а самото масло дори се оцветява, за да се разпознава по-лесно. При Mercedes-Benz това са MB 229.71 и 229.72 (0W-20, на нивото на клас ACEA C5), а при BMW – Longlife-17 FE+. Какво още се промени в одобренията, прочетете в статията за новите одобрения на Mercedes, VW и BMW.

2. 0W-16: класовете ACEA C7, ILSAC GF-7B и JASO GLV-2. Асоциацията на европейските автопроизводители (ACEA) в редакцията на своята класификация от 2023 г. добави клас C7: HTHS не по-нисък от 2,3, като правило 0W-16. ILSAC (Международният комитет за стандартизация и одобрение на смазочни материали) още от клас GF-6B обособи за 0W-16 отделна категория; действащата ѝ версия е GF-7B и тя е само за 0W-16. Такива масла се означават не с познатата „звездичка“ на API, а с „щит“, точно за да не ги объркат с маслата за всички останали двигатели. Свой клас имат и японците: Японската организация за автомобилни стандарти (JASO) през 2024 г. добави GLV-2 за масла 0W-16 и 0W-20, чийто вискозитет се променя по-малко с температурата.

3. 0W-12 и 0W-8: JASO GLV-1 и BMW. Стандарта GLV-1 JASO издаде още през 2019 г., само за тези два вискозитета, а икономичността на маслото проверява на хибриден двигател на Toyota. С масло 0W-8 в завода се зареждат някои хибриди на Toyota. А в Европа 0W-12 има и при BMW: собственото одобрение Longlife-22 FE++ за отделни бензинови двигатели, несвързано с JASO.

Какво обединява и трите точки? Всяко от тези масла е направено за конкретни двигатели, конструирани точно за него, а не като „подобрена“ версия на познатото масло за всички.

Защо не става за по-стар двигател?

Общата картина вече описах в статията за занижения вискозитет на маслото: твърде рядкото масло не задържа филма там, където натоварването е най-голямо. Сега за това какво промениха новите класове. Двигател, предвиден за HTHS 3,5, конструкторите са проектирали за по-дебел филм, който поема натоварването при високи обороти и висока температура, и за него са изчислени лагерните черупки и цялата мазителна система. Двигател за 0W-16 се проектира за 2,3. Налейте 0W-16 в двигател, на който му трябва 3,5, и в горещия натоварен възел вискозитетът ще е по-нисък от заложения: по минимумите на SAE това е 2,3 срещу 3,5, тоест с една трета по-малко. Резултат: по-бързо износване на лагерните черупки и цилиндрите и по-голям разход на масло. При това ще го забележите не веднага, а когато вече нищо не може да се поправи.

Разликата тук е горе-долу като между чаршаф и юрган. В апартамент, строен с добро отопление, чаршафът напълно стига и под него се спи по-леко. А на вилата през ноември само с чаршаф няма да изкарате до сутринта, колкото и качествен и скъп да е той.

Затова тези масла не са обратно съвместими и автопроизводителите пишат за това направо: масло с одобрение VW 508 00 или 509 00 е забранено да се налива в двигатели, които изискват 504 00 или 507 00. Значи „маслото е модерно, по-лошо няма да стане“ е точно случаят, когато ще стане. По-новото одобрение или клас за рядко масло не е „по-добро“, а друго, за други двигатели: при BMW например по-новият номер Longlife не замества автоматично предишния. С класовете на API и ILSAC е иначе: там по-новият като правило покрива по-стария, но не и когато на тубата има „щит“ и 0W-16.

А обратното: по-гъсто масло в „рядък“ двигател?

Добре, ще кажете, рядко масло в по-стар двигател не бива. А ако в кола, в чиято книжка пише 0W-16, налеете проверено 5W-30, за резерв от здравина? И това не. Двигател, конструиран за рядко масло, е проектиран с разчета, че след старта то бързо ще стигне до всички възли и в работен режим ще има точно онзи вискозитет, който са заложили конструкторите. С по-гъсто масло двигателят работи с повече триене и при по-висока температура от предвиденото, харчи повече гориво (тоест губи точно онова, заради което е проектиран така) и се износва по-бързо. Подробно за последиците прочетете в статията за завишения вискозитет на маслото.

Друго нещо е, ако производителят сам допуска за двигателя не един вискозитет, а диапазон, да речем 0W-16 или 0W-20. Тогава може да избирате, но само в рамките на този диапазон. „Резерв от здравина“ извън границите, които е позволил автопроизводителят, не е резерв, а експеримент за ваша сметка.

Какво означава това за обикновения автомобилист?

Нищо ново: просто старото правило стана по-строго. Редът е следният:

1. Сервизната книжка или ръководството за експлоатация. Там е записан и вискозитетът (или диапазонът от вискозитети), и одобрението или класът. Ако там пише 5W-40 и, да речем, ACEA A3/B4, минавайте спокойно покрай 0W-16, колкото и да го хвалят.

2. Одобрението е по-важно от числата. 0W-20 с одобрение VW 508 00 и 0W-20 „за японски коли“ са различни масла, макар числата на етикета да са еднакви. Търсете на тубата точно одобрението от книжката и помнете: „отговаря на изискванията“ означава обещание на производителя на маслото, а не одобрение от автопроизводителя.

3. Употребяваният автомобил е отделен въпрос. При един и същ модел съседните години на производство може да имат двигатели от различни поколения, които изискват различни масла (при Volkswagen това е точно случаят с двигателите evo). Затова проверете по VIN номера или при официалния представител на марката какъв точно двигател има вашата кола, а не какъв там „обикновено са слагали“.

И така, много редките масла не са ново „ниво на качество“, а масла за конкретни, специално конструирани за тях двигатели. Ако в сервизната книжка на вашия автомобил пише 0W-16, наливайте 0W-16 и не си блъскайте главата. Ако там пише 5W-40, още повече не експериментирайте.

Прочетете също:

• Какво означават новите класове API SQ и ILSAC GF-7?
• Кое е по-лошо за двигателя: завишен или занижен вискозитет?