История на ACEA

Известно е, че безспорни лидери на автомобилния пазар по капацитет са Европа и САЩ. Така е било винаги. И през всички времена автомобилите, произвеждани за тези два пазара, имаха специфични разлики/особености, по които винаги можеше да се разпознае кола, направена за американския пазар, от същата, но направена за Европа. И въпросът тук не е само в местата за регистрационните табели, които се различават по размер в САЩ и в европейските държави, и дори не в скоростомерите и километражите, които в САЩ отчитат мили, а в Европа — километри.

Разликата винаги е била по-дълбока: вземаха се предвид нормите на законодателството относно правилата за движение по пътищата, например в САЩ изискванията към бордовите осветителни уреди на автомобила се различават от европейските. Освен това в САЩ манталитетът е малко по-различен, което съществено влияе на политиката на окомплектовка на автомобилите, доставяни там.

От определен момент в САЩ и Европа започнаха съществено да се различават и законодателните изисквания към екологичната безопасност на автомобилите, което наложи, освен всичко останало, и различни подходи към конструирането на двигателите. А различните конструкции и/или използваните в производството материали са категорично различни изисквания към химическия състав и качеството на моторното масло.

Именно поради тази причина на определен етап стандартите за качество на чисто американската организация API престанаха да задоволяват европейските автопроизводители и те се обединиха в Комитет на автомобилните конструктори на отворения пазар CCMC (Committee of Common Market automobil Constructors, 1972 г.). Още през 1975 година този комитет публикувал своите първи изисквания за качество на моторните масла, предназначени за автомобили, продавани на европейските пазари.