Какви класификации за качество на автомаслата съществуват?

Раздел Класификация API, статия 4 от 41 064 думи, 6 минути

В този раздел: 4 статии
  1. Класификация на моторните масла API
  2. Разшифроване на кода API
  3. Какви класове API има?
  4. Какви класификации за качество на автомаслата съществуват?

В много случаи изискванията на автопроизводителя към моторното масло са преди всичко съответствие с международните класификации за качество. Основните класификации са четири и логиката им е различна, затова си струва накратко да разберем с какво се различават и кои класове действат днес.

  1. API – американската система за класификация на моторните масла (повече – в статията класификация на моторните масла API). Класовете за бензинови двигатели започват с буквата S, за дизелови – с буквата C. Идеологията на API е следната: всеки следващ клас за качество поставя по-високи изисквания от предишните и в повечето случаи ги замества всички. Тоест, ако производителят на вашия автомобил изисква масло от клас API SL (и не поставя други изисквания), то в повечето случаи могат да се използват и масла, сертифицирани по API SM и по-късни класове. А по-късни класове оттогава се появиха доста: API SN (2010), допълнението API SN Plus (2018) със защита от нискооборотно преждевременно запалване (LSPI) в турбодвигатели с директно впръскване, API SP (2020), който добави към това защита на веригата на газоразпределението от износване и по-строги изисквания към отлаганията по буталата и в турбокомпресора, и накрая API SQ (2025). Ако до класа на тубата стои надписът Resource Conserving, маслото допълнително е доказало икономия на гориво и защита на системите за пречистване на отработените газове – по същество това са изискванията на съответния клас ILSAC (за него – по-долу). Като цяло API може да се смята за условно универсална класификация и за подбор на масло за двигател, произведен за европейския пазар, тя най-често не е достатъчна. Дизеловата линия на API е устроена по същия начин: CI-4 и CI-4 Plus (2002 и 2004), след това CJ-4 (2006) – първият клас за двигатели с филтри за твърди частици, с ограничение на пепелта, сярата и фосфора, и CK-4 (2016), който замества всички тях. За сметка на това появилият се едновременно с него FA-4 стои встрани: това са масла с понижен високотемпературен вискозитет (HTHS 2,9–3,2 mPa·s) за някои икономични дизелови двигатели на товарни автомобили от 2017 година и по-нови, и те не заместват по-ранните класове: в дизел, който не е предвиден за FA-4, такова масло не бива да се налива. Във всеки случай първоизточникът на информация за нужното качество на маслото е само сервизната книжка на конкретния автомобил или ръководството за неговата експлоатация.

  2. ACEA – европейската класификация за качество на моторните масла (нейната история и разшифроването на класовете – в отделни статии). През 1996 година, когато тя се появи, логиката за утвърждаване на нови класове малко се различаваше от американската. Но съвременните класове на ACEA все повече отчитат особеностите в конструкцията на двигателите, а самият набор от класове редовно се преразглежда: всяка редакция се обозначава с година, остарелите класове се изключват от нея, новите се добавят. Клас A1/B1 например вече го няма в класификацията. В редакцията от 2021 година за леките автомобили останаха три класа „A/B“: A3/B4 (високотемпературен вискозитет HTHS не по-нисък от 3,5 mPa·s, за мощни и натоварени двигатели), A5/B5 (HTHS 2,9–3,5 mPa·s, заради икономията на гориво) и новият A7/B7 (като A5/B5, плюс защита от LSPI и от отлагания в турбокомпресора). За автомобилите с филтри за твърди частици и катализатори е предназначена серията C – масла с ограничено съдържание на сулфатна пепел, фосфор и сяра: C2, C3, C4, C5 и новият C6. За дизеловите двигатели на тежката техника съществува отделна серия E (в редакцията от 2022 година това са например E4, E6, E7, E8 и E11). Тук „по-нов“ съвсем не означава „по-добър“: клас C5 или C6 допуска по-нисък високотемпературен вискозитет от C3 и такова масло не става за двигател, за който се изисква C3. Различни изисквания не означава по-високи или по-ниски: просто маслата от тези класове са предназначени за двигатели с различна конструкция. При това ACEA все пак си остава условно универсална класификация и много автопроизводители освен съответствие с някой клас на ACEA поставят към маслото и собствени изисквания – одобрения.

  3. ILSAC – Международният комитет за стандартизация и одобрение на смазочни материали за бензинови двигатели на леки автомобили, създаден от американската (AAMA) и японската (JAMA) асоциация на автопроизводителите. По същество класовете на ILSAC са уточнени изисквания на класовете на API с акцент върху икономията на гориво: ILSAC GF-5 (2010) съответства на API SN с надпис Resource Conserving, а ILSAC GF-6 (2020) – на API SP със същия надпис. Подходът към тяхното разработване е същият като при американците: по-нов клас – по-строги изисквания, а в двигателите, за които е нужен по-ранен клас, като правило се допускат масла, сертифицирани по по-късен. Но и тук от 2020 година има изключение: клас GF-6 е разделен на GF-6A – за привичните вискозитети като 0W-20 или 5W-30, който замества предишните класове, – и GF-6B – само за много редки масла 0W-16, които могат да се използват единствено в двигатели, пряко предвидени за тях. Да ги различите е лесно: GF-6A има на тубата познатия знак на ILSAC във формата на „звездичка“ (starburst), а GF-6B – знак във формата на щит. Излезлият през 2025 година ILSAC GF-7 е разделен по същия принцип на GF-7A и GF-7B.

  4. JASO – японската класификация за качество на моторните масла. Днес тя е най-известна с класовете си за мотоциклетни масла. За четиритактовите мотоциклетни двигатели, при които съединителят работи в маслена баня, са предназначени класовете JASO MA, MA1 и MA2 (при MA2 изискванията към фрикционните свойства са по-високи), а за скутерите с вариатор и сух съединител – JASO MB, масло с понижено триене. Не бива да ги бъркате: масло MB в двигател с „мокър“ съединител може да доведе до неговото буксуване. За двутактовите двигатели JASO има класовете FB, FC и FD, а за дизеловите – DL-1 (леки автомобили) и DH-1, DH-2 (тежка техника).

Как е свързано всичко това с одобренията? Автопроизводителят като правило взема за основа някой клас на API, ACEA или ILSAC и добавя към него собствени изпитвания – така са устроени например одобренията на Mercedes-Benz и Volkswagen или стандартите dexos на General Motors. Затова одобрението винаги е „по-силно“ от класа: масло с одобрение отговаря и на базовия клас, а масло с подходящ клас може и да няма одобрение.

Главното, което следва от това сравнение: при API и ILSAC новият клас като правило замества стария (изключенията са API FA-4 и ILSAC GF-6B и GF-7B, предвидени за особени двигатели), а при ACEA различните класове са масла за различни двигатели и „по-новият“ клас съвсем не е задължително да подхожда на вашия мотор. Затова маслото трябва да се избира не по най-новия код на тубата, а по това, което изисква производителят на вашия автомобил: по класа и, ако е посочено, по одобрението.