Класовете ACEA днес: какво остана и какво се появи?

На едната туба пише „ACEA C3“, на съседната – „ACEA C6“, и продавачът с готовност обяснява: шест е повече от три, значи маслото е по-ново, а щом е по-ново, е и по-добро. Логиката изглежда желязна: в американската класификация API следващият клас наистина в повечето случаи заменя предишните. Но европейската е устроена съвсем иначе. В ACEA новият клас е друг клас, а не по-добър, и масло C6 в двигател, предвиден за C3, може да направи доста беля.

Изискванията на ACEA (Европейската асоциация на автомобилните производители) ги съставят онези, които правят двигатели, за двигателите, които сами правят. Накратко, класът ACEA е набор от изисквания към маслото за определен тип двигател: с филтър за твърди частици или без него, за обичаен вискозитет или за понижен.

Какво остана от редакцията от 2004 година

За редакцията от 2004 година вече стана дума в статиите за класификацията ACEA и за разчитането на нейните класове. Оттогава ACEA неведнъж е пренаписвала изискванията, а от 2021 година издава отделни документи за леките и за товарните автомобили. За леките автомобили действа редакцията от 2023 година, за товарните дизели – редакцията от 2024 година.

През тези години част от класовете изчезнаха напълно. Клас A1/B1 няма от 2016 година, A3/B3 и C1 бяха отменени през 2021-ва, а товарните E6 и по-късният E9 отстъпиха място на E8 и E11. Причините са съвсем прозаични. Някога A3/B3 беше отделен от A3/B4 заради дизелите с предкамера, а такива двигатели отдавна не се правят; C1 почти никой автомобилен производител така и не изискваше. За сметка на това се появиха A7/B7, класовете от C4 до C7 и първият клас от новата товарна серия F – F01.

Годината на редакцията се пише след класа с дефис: „A3/B4-23“ означава A3/B4 в редакцията от 2023 година. Масло по предишната редакция може да се продава само две години след излизането на новата: например масла с товарната редакция от 2022 година можеха да се продават до 1 октомври 2026 година. Впрочем туби с наставки -21 или -22 все още се срещат по рафтовете и по правило в това няма нищо страшно: с посоченото в сервизната книжка трябва да съвпада самото име на класа. Но старите ръководства за експлоатация никой не ги пренаписва и там спокойно може да стои A3/B3 или C1. В такъв случай се ориентирайте по одобрението на автомобилния производител, посочено до него, а ако няма такова, попитайте официалния представител на марката с кой действащ клас да го замените.

Леки автомобили: A/B и C

За леките автомобили класовете ACEA са разделени на две семейства. A/B са масла с пълно съдържание на пепел (сулфатна пепел до 1,6%) за двигатели без филтър за твърди частици. Останаха три. A3/B4 е класическото „гъсто“ масло с високотемпературен вискозитет (HTHS, за него – по-долу) не по-нисък от 3,5 мПа·с за двигатели, предвидени за обичаен вискозитет. A5/B5 е масло с понижен вискозитет за двигатели, проектирани за него. A7/B7 е същото като A5/B5, плюс защита на бензиновите турбодвигатели с директно впръскване от преждевременно запалване при ниски обороти (LSPI) и от износване, а на дизелите – от отлагания в компресора на турбото.

C са масла, съвместими с катализатора и филтъра за твърди частици. Пепелта в тях е до 0,8%, а в C4 – дори до 0,5%. Класовете тук са шест, от C2 до C7.

Филтърът за твърди частици и нископепелните масла

Съкращението SAPS означава сулфатна пепел, фосфор и сяра. Всичко това попада в маслото с добавките и там е нужно. Но всеки двигател малко по малко гори масло и всичко, което е било в него, излита право във филтъра за твърди частици.

Саждите филтърът умее да ги изгаря: от време на време се нагрява и натрупаното изгаря. А пепелта не може да се изгори, както в печка: дървата изгоряха, пепелта остана и трябва да се изрине. Пепелта във филтъра не изгаря, а се натрупва; без сваляне на филтъра тя не може да се махне и колкото повече пепел има в маслото, толкова по-рано филтърът ще трябва да се почиства или сменя. На катализатора такива примеси също не са от полза и неслучайно ACEA пише направо, че маслата от класовете C удължават живота и на филтъра, и на катализатора.

Някога филтърът за твърди частици беше работа на дизелите. Но с нормите Euro 6c допустимият брой твърди частици за бензиновите двигатели с директно впръскване беше изравнен с дизеловия и повечето нови коли с такива двигатели също получиха филтър. Така че въпросът „A/B или C“ сега засяга и собственика на бензинов автомобил. Ако в колата има филтър за твърди частици и производителят изисква масло от клас C, масло A/B там не бива да се налива, колкото и „гъсто“, „надеждно“ или евтино да е.

HTHS: с какво C3 се различава от C5, C6 и C7

Втората граница, която разделя класовете C, е високотемпературният вискозитет HTHS. Казано простичко, това е вискозитетът на маслото при 150 °C и много висока скорост на срязване, например в лагерните черупки на коляновия вал: от него зависи дали там ще се задържи маслен филм (защо е опасно да се понижава без разрешението на производителя, подробно е обяснено в статията за занижения вискозитет на маслото). В класовете C тази граница минава така:

1. C3 и C4: HTHS не по-нисък от 3,5 мПа·с, както при пълнопепелния A3/B4. Това са масла за двигатели с филтър, предвидени за обичаен вискозитет.

2. C2: не по-нисък от 2,9 мПа·с, за двигатели, проектирани за масло с понижен вискозитет.

3. C5 и C6: от 2,6 до 2,9 мПа·с. C6 се различава от C5 по същото, по което A7/B7 се различава от A5/B5: защита на бензиновите турбодвигатели от LSPI и на дизелите от отлагания в компресора на турбото.

4. C7: от 2,3 до 2,6 мПа·с, още по-рядко масло (по правило 0W-16), направено на основата на C6 заради още по-малък разход на гориво.

Виждате ли? Диапазоните на C3 и C5–C7 дори не се застъпват. Масло C3 не може да бъде едновременно C5 или C6 и обратното: това са масла за различни двигатели. Самата ACEA пише, че C5, C6 и C7 са предназначени само за двигатели, конструирани за такъв вискозитет и за които производителят го е одобрил. Така че „по-новият“ C6 вместо предписания ви C3 е просто по-рядко масло за чужд двигател. За много редките масла 0W-16 и 0W-8 има отделна статия.

Камиони: E8, E11 и новият F01

Товарните дизели имат отделен документ, но логиката е същата. E4 и E7 са с високо съдържание на пепел (до 2,0%) и са предназначени за по-старите двигатели; за двигатели Euro VI ACEA не ги препоръчва. E8 и E11 са с понижено съдържание на пепел (до 1,0%) точно за такива двигатели. HTHS при всичките четири е не по-нисък от 3,5 мПа·с.

В редакцията от 2024 година се появи и F01, първият клас от новата серия F: по същество същият E11, само по-рядък заради икономията на гориво (вискозитет xW-30, HTHS от 2,9 до 3,2 мПа·с). Предназначен е само за пътна техника, не за извънпътна. Същата история като при C3 и C5: F01 не е „по-добър“ от E11, а по-рядък, и може да се налива само там, където го е предвидил производителят на камиона.

Как да изберете клас ACEA за своята кола?

Пак ще повторя: маслото се избира по изискванията на автомобилния производител и ACEA нищо не е променила тук.

1. Първо сервизната книжка. В нея е посочен класът, а често и одобрението на производителя. Одобрението е по-важно: по правило то е изградено върху някой клас ACEA и добавя към него собствени изпитвания (например одобрението Mercedes-Benz MB 229.52 е изградено около C3, а MB 229.71 е на нивото на C5). Повече прочетете в статията за това какво представляват одобренията на маслата.

2. Има филтър за твърди частици – търсете на тубата клас C, и то точно този, който е посочил производителят.

3. Не сравнявайте цифрите след буквата: по-голямата не означава по-добра. C6 не е „по-добър“ от C3, както и A7/B7 не е „по-добър“ от A3/B4.

Така че класа ACEA трябва да го четете не като оценка, а като адрес: той показва за какъв двигател е направено маслото. Ако адресът на тубата съвпада с този в сервизната книжка на вашия автомобил, купувайте и не си блъскайте главата. Ако не, никакви „по-нови“ цифри няма да оправят това.