На кого принадлежат днес марките масла?

„Вземете Castrol, британско масло, проверено с години“ – съветва продавачът и мнозина купуват точно така: по марката, като по фамилия, която уж гарантира нещо. Прието е да се смята, че марката на тубата не се променя: Castrol е на BP, Shell е англо-холандска, Valvoline е американска, а Liqui Moly си остава малка германска фирма със свой характер.

Всъщност много марки смениха собствениците си, а някои смениха и самото си име. Едни се разтвориха в чужди концерни, други, напротив, упорито се държат сами. Нека се опитаме да разберем кой на кого принадлежи днес и, най-важното, има ли това изобщо някакво значение за вашия двигател.

Големите петролни марки

Castrol. От 2000 г., когато BP купи компанията Burmah Castrol, марката принадлежи на британската BP (как в едно семейство с нея се озова и Aral, вече писахме в статията Aral и Castrol – братя близнаци?). В началото на 2025 г. BP обяви стратегически преглед на Castrol (казано простичко, започна да мисли какво да прави с нея), а през декември същата година се договори да продаде 65% от акциите на Castrol на американския инфраструктурен инвеститор Stonepeak. Останалите 35% остават в BP. Сделката е подписана, но още не е приключена: тя трябва да бъде завършена след разрешенията на регулаторите. За шофьора пред рафта в магазина обаче нищо не се променя: същите имена на маслата и същите одобрения.

Aral. Германската Aral принадлежи на BP от 2002 г. и за продажба на самата марка Aral не е обявявано. Маслата Aral досега се правеха в рамките на смазочния бизнес на BP и Castrol, а кой ще ги прави след сделката, засега не е съобщено. Така че ако сделката приключи както е замислено, „братята близнаци“ Aral и Castrol най-вероятно ще живеят вече в различни семейства: единият – в BP, другият предимно при инвеститора.

Shell. Дълго време Shell беше англо-холандска в буквалния смисъл на думата (прочетете за това в историята на Shell). През януари 2022 г. компанията опрости структурата си: махна от името думите „Royal Dutch“, стана просто Shell plc и пренесе данъчната си резидентност във Великобритания, където е и регистрирана. Линията масла за леки автомобили, както и преди, се казва Shell Helix.

Mobil и Esso. И двете марки, както и преди, принадлежат на американската ExxonMobil. Но в Европа смазочният бизнес на Esso и Mobil е обединен в един и на украинския пазар виждаме предимно Mobil.

Eni (по-рано Agip). Италианската Eni от много години продава моторните си масла под собственото си име (линията i-Sint), а не под познатата на мнозина марка Agip. Така че ако търсите „същия онзи Agip“, търсете на тубата думата Eni.

Независими, по собствените им думи

Не всички марки живеят под покрива на петролните гиганти. Поне няколко марки, познати и на украинските автомобилисти, сами се наричат независими или семейни.

Motul. Френската компания, както и преди, е частна и семейна: не принадлежи на нито един петролен концерн.

Addinol. Германски производител от Лойна, чиито корени стигат до завод от 1936 г., а собствено производство има от 2007 г. Самият той се определя като един от малкото средни производители на смазочни материали в Германия, независими от големите групи.

77 Lubricants. Холандска марка от Дордрехт, създадена през 2008 г.; за връзката ѝ с тамошния завод за смесване на масла вече писахме в статията 77 Lubricants, Gulf – OEM масла от Холандия. Днес марката се представя като една от най-големите независими марки смазочни материали в Европа, със завод с капацитет около 130 хил. тона годишно. На кого принадлежи самата марка, на сайта си не съобщава.

Yacco не попадна в този списък. Френската марка, основана през 1919 г., и досега продава масла за автомобили, мотоциклети и състезания, но кой стои зад нея днес, сама не уточнява: нарича се просто френска компания. Така че няма да гадаем.

Нови собственици и нови имена

1. Liqui Moly в групата Würth. Концернът Würth около двайсет години беше мълчалив съдружник на компанията, а после изкупи дела на нейния мажоритарен собственик и управляващ директор Ернст Прост. От 1 януари 2018 г. Liqui Moly е компания от групата Würth. Марката, централата в Улм и производството в Германия останаха на мястото си.

2. Valvoline вече е в Aramco. На 1 март 2023 г. американската Valvoline Inc. продаде световния си бизнес с пакетирани масла на саудитската Aramco. Маслата Valvoline, които се продават в Европа и в Украйна, сега ги произвежда компанията Valvoline Global Operations, част от Aramco, а на Valvoline Inc. остана само веригата сервизи за бърза смяна на масло в САЩ и Канада. Едно име – двама съвсем различни собственици.

3. Comma стана бразилска. Британската Comma я продаде ExxonMobil: купувач стана бразилската група Cosan, сделката приключи на 1 юли 2012 г. Днес Comma е част от смазочното подразделение на Cosan, което се казва Moove.

4. Gulf: едно име, различни собственици. В повечето държави, включително в по-голямата част от Европа, марката Gulf принадлежи на компанията Gulf Oil International, която изцяло е част от групата Hinduja с индийски произход. В САЩ (и в още няколко държави) марката Gulf се използва самостоятелно от други компании.

5. Lotos стана ORLEN OIL. Полската Orlen на 1 август 2022 г. завърши сливането с Grupa Lotos, през юли 2023 г. Lotos Oil се вля в Orlen Oil, а от януари 2024 г. бившите масла Lotos и Platinum Orlen Oil се продават под една марка – ORLEN OIL. Името Lotos постепенно изчезва от тубите.

6. Total стана TotalEnergies. На 28 май 2021 г. общото събрание на акционерите преименува Total на TotalEnergies. Оттогава маслата се казват TotalEnergies Quartz, а марката Elf с линията Evolution живее редом, в същата група.

Какво означава това за купувача?

Значи ли всичко това, че Castrol сега ще стане по-лош, а Valvoline – „не същият“? Не. Работата е там, че марката на тубата и преди всички тези сделки далеч не винаги казваше къде и от кого е направено маслото. Големите марки правят масло в различни заводи в различни държави, а малките често наливат в своите туби продукт на чужд завод за смесване на масла (повече прочетете в статията какво представляват OEM маслата). Малко като кафене, продадено заедно с табелата: табелата е същата, а кой е сега в кухнята – от улицата не се вижда.

Затова е добре купувачът да запомни няколко прости правила.

1. Собственикът на марката още не е одобрение. Одобрението на автомобилния производител не го получава концернът или фондът, а конкретно масло от конкретна марка (вижте какво представляват одобренията на маслата). Затова проверявайте одобрението на всяка туба, а не се доверявайте на името, на когото и да принадлежи то.

2. „Британско“, „германско“, „френско“ е реклама, а не характеристика. Мажоритарен собственик на „британския“ Castrol след приключването на сделката ще стане американски инвеститор, а „американските“ масла Valvoline ги произвежда компания на саудитската Aramco. На вашия двигател, повярвайте ми, му е все едно в коя държава седят акционерите.

3. Старо име на рафта още не е фалшификат. Туба Lotos до ORLEN OIL спокойно може да е остатък от стара партида. Но ако не знаете как сега трябва да изглежда истинската туба на вашето масло, купувайте от първоизточника: от официалния представител или от проверен доставчик (как точно, прочетете в статията как да не купите фалшиво масло).

Ще повторя още веднъж: маслото не се избира по знамето, нито по фамилията на собственика. Собственикът на марката може да се смени още утре и вашият двигател няма да забележи. Той ще забележи друго: дали маслото в тубата отговаря на одобрението, което изисква производителят на вашия автомобил. Точно това проверявайте.