Голямо ТО преди зимата

Зимата за автомобилиста, особено за начинаещия, е страшна с две особености — това са хлъзгавите пътища и студовете. Ако подготовката за хлъзгавите пътища е изборът на гуми, проверка на ходовата част и оттачване на водаческото майсторство, то за студовете трябва да се подготвят практически всички основни възли на автомобила ви.

Повярвайте, всичко, което сте забравили (или не сте знаели) да направите за колата си, най-вероятно ще изскочи още с първите студове. Затова за зимата трябва да се подготвите предварително. Кои моторни масла са подходящи за зимата, какво още трябва да се направи преди първите студове? Какво изобщо трябва да влиза в голямото ТО преди зимата?

Освен това в тази статия малко е разкрита темата за това как, по мое мнение, правилно да се избират трансмисионни масла и други експлоатационни течности.

Откъде да започнете и в какъв ред

Започвайте не от магазина, а от сервизната книжка. Най-удобното време за голямото ТО е октомври и началото на ноември: денем още е над нулата, а опашките в сервизите, които се появяват след първия сняг, още ги няма. Приоритетите са прости: първо онова, от което зависят пускът на двигателя и безопасността (масло, гориво, акумулатор, спирачки, гуми), после онова, което може да замръзне (охлаждаща течност, течност за чистачките), и чак след това всичко останало.

Списък, който може да се мине за една вечер:

• спомнете си датата и пробега на последната смяна на моторното масло и филтрите;
• проверете температурата на замръзване на охлаждащата течност;
• разберете кога за последно е сменяна спирачната течност;
• погледнете нивата в резервоарите на хидроусилвателя, спирачките и течността за чистачките;
• оценете акумулатора и перата на чистачките;
• запишете си час за смяна на гумите, докато няма опашки.

Моторно масло, филтри и гориво

Ако до планираната смяна е останала по-малко от половината интервал, сменям маслото наесен, а не напролет. Отработеното масло за сезона събира сажди, гориво и продукти на окисляването, сгъстява се, а част от добавките вече са изчерпани. Свежото масло при студен старт стига по-бързо до лагерите и разпределителния вал, а именно първите секунди след запалване на студ дават най-голямото износване.

Вискозитетът е този, който е посочен в ръководството за експлоатация, заедно с одобрението на производителя (ACEA, API или собствена спецификация на автопроизводителя). Цифрата пред W описва поведението на маслото на студ: по SAE J300 маслото 0W трябва да гарантира завъртане на двигателя със стартера приблизително до −35 °C, 5W — до −30 °C, 10W — до −25 °C. Отделно „зимно“ масло днес няма. Преминаването една стъпка надолу, например от 10W-40 на 5W-40, има смисъл само ако ръководството допуска и двата класа за вашия климат; второто число при това не се променя. Повече за това — в статията за зимното моторно масло.

Масленият филтър се сменя заедно с маслото всеки път, въздушният се оглежда и при нужда също се сменя. За дизела особено важен е горивният филтър: водата в него замръзва, а парафинът от горивото на студ запушва филтриращия елемент. Ако на филтъра има кранче за източване на утайката, източете водата преди първите студове; ако филтърът вече е на края на интервала, сменете го сега. С настъпването на сезона зареждайте зимно дизелово гориво на проверени бензиностанции, не карайте с почти празен резервоар и не наливайте антигел „за всеки случай“ във вече сгъстеното гориво — как да се използва правилно, е разказано в материала за антигел добавките.

Скоростна кутия и мост

В ръчната скоростна кутия, задния мост и раздатъчната кутия се налива масло от клас по API GL и с вискозитет, посочени от производителя. GL-5 не винаги е „по-добро“ от GL-4: на много кутии със синхронизатори им трябва именно GL-4, защото активните добавки на GL-5 могат да вредят на детайлите от цветни метали. Едно време за зимата в кутията и моста се наливало по-течно масло, а напролет — по-гъсто. Съвременните целогодишни 75W-80 и 75W-90 премахнаха тази практика, така че трансмисионното масло „за сезона“ не е нужно да се сменя. Много ръчни кутии изобщо са необслужваеми — за тях се проверява само нивото и дали няма теч.

За автоматична кутия, вариатор или робот с мокър съединител става само течност със спецификацията на производителя: конкретен стандарт ATF или специална течност за CVT. Универсална течност „за всички кутии“ тук не е заместител. Интервалът вземете от сервизната книжка; ако там пише „за целия срок на служба“, а колата кара много из града, посъветвайте се с майстор от специализиран сервиз. Списък на онова, което още да проверите в трансмисията, има в статията за трансмисионното масло и другите течности.

Охлаждаща, спирачна и други течности

Температурата на замръзване на охлаждащата течност се мери с ареометър или, по-точно, с рефрактометър. Готовите антифризи обикновено са изчислени приблизително за −35…−40 °C. Ако през лятото сте доливали вода, проверката е задължителна: разредената течност може да замръзне и да повреди радиатора или блока. Различните типове не се смесват — тосол с карбоксилатен антифриз, течности на различни технологии — а цветът тук не е ориентир. Интервалът е от две-три години за течностите от стария тип до пет и повече за съвременните дълготрайни. Как да проверите състоянието на течността, е описано подробно в статията какво е антифриз.

Спирачната течност DOT 4 е хигроскопична: поглъща влага от въздуха и с всяка година температурата ѝ на кипене пада. За свежа DOT 4 стандартът изисква не по-малко от 230 °C, за овлажнена — само 155 °C. През зимата влагата в системата добавя и корозия. Течността се сменя приблизително веднъж на две години, ако в сервизната книжка не е посочено друго; силиконовата DOT 5 не се смесва с DOT 3, DOT 4 и DOT 5.1.

В резервоара на хидроусилвателя се проверява нивото и се долива само онази течност, която вече е там: ATF или специална течност за хидроусилватели. На много съвременни коли има електроусилвател и течност там няма. Течността за чистачките се зарежда зимна, със запас по температура, а остатъците от летната се изразходват предварително; концентратът се разрежда не повече, отколкото пише на етикета.

Акумулатор, свещи, чистачки и гуми

На студ акумулаторът отдава по-малък ток, а стартерът трябва да върти двигателя в гъсто масло. Напрежението на напълно зареден акумулатор в покой е около 12,6–12,7 V; ако измервате 12,4 V и по-малко, акумулаторът си струва да се зареди, а ако е вече на пет-шест години, направете проверка под натоварване в сервиз. Междувременно почистете и затегнете клемите. Запалителните свещи се сменят по регламент; при дизела се проверяват подгревните свещи — труден студен старт и бял дим често сочат именно към тях.

Перата на чистачките е по-добре да сложите нови, а замръзналите за стъклото да не откъсвате. Зимните гуми обикновено се слагат, когато средноденонощната температура трайно падне под +7 °C. Дали зимните гуми са задължителни, се различава от държава на държава, затова проверете правилата там, където шофирате. Законният минимум на дълбочината на протектора за леките автомобили в ЕС е 1,6 мм, но за зимата това е малко — желателно е да има поне 4 мм. За останалите зимни навици зад волана — в 10-те правила за зимно шофиране.

Какво да направите сами и какво — в сервиз

Напълно реалистично е сами да проверите нивата и да доловите течности, да смените течността за чистачките и самите чистачки, да измерите напрежението на акумулатора, да проверите антифриза с ареометър и да източите утайката от дизеловия филтър, ако до него се стига лесно. Маслото с филтъра също е по силите ви, ако имате ремонтна яма и място, където да предадете отработеното масло; да се излива на земята или в канализацията не бива. В сервиз си струва да дадете смяната на спирачната течност (при колите с ABS понякога се обезвъздушава със скенер), обслужването на автоматичните кутии и вариаторите, където нивото се проверява при определена температура на течността, смяната на горивния филтър на дизела, проверката на акумулатора под натоварване и смяната на гумите. И помолете да запишат в сервизната книжка датите и пробега на всички смени — следващата есен това ще ви спести време.

Прочетете целия раздел „Зимна експлоатация“