API SQ и ILSAC GF-7: какво означават новите класове на тубата?

Позната картина: в сервизната книжка на вашия автомобил е записан API SL или SM, а на рафта в магазина стоят SN, SP и SQ, на едни туби има „звездичка“, на други – някакъв щит, а продавачът уверено обяснява, че „SQ е най-новият клас, значи е най-добрият и става за всичко“. Наполовина е прав. Как са устроени класификациите изобщо, вече стана дума в статията за класификациите за качество на моторните масла; тук ще стане дума за това какво стои зад всяка нова буква и какво следва от това за вашия мотор.

Класът на Американския петролен институт (API) не е оценка „добро или лошо“, а списък с изпитания, които маслото е преминало. Нов клас се появява, когато в двигателите се появи нов проблем, и към старите изпитания се добавят нови.

От SM до SQ: какво добавяше всеки клас

API SM беше утвърден през ноември 2004 година. Оттогава се промениха самите двигатели: атмосферните мотори все по-често отстъпват място на малки турбодвигатели с директно впръскване на бензин и работен обем 1,0-1,5 л. Маслото в тях работи в по-тежки условия: при кратки пътувания в него попада гориво, появяват се сажди (да, в бензинов мотор), а турбокомпресорът се нагрява повече.

SN и SN PLUS

API SN се появи на 1 октомври 2010 година. Масло SN с надпис Resource Conserving съответстваше на тогавашния ILSAC GF-5, тоест допълнително доказваше икономия на гориво. API и досега признава SN, но вече само за двигатели, произведени през 2020 година и по-рано.

А SN PLUS пък не е отделен клас, а допълнение към SN, което API въведе на 1 май 2018 година като временна мярка: новият ILSAC GF-6 закъсняваше, а турбодвигателите имаха нужда от защита още тогава. Защита от какво? От преждевременно запалване при ниски обороти – LSPI. При ниски обороти и голямо натоварване капка масло с гориво се възпламенява в цилиндъра, преди свещта да е дала искра, и налягането скача така, че може да разруши части на двигателя. И тук маслото не е страничен наблюдател, а част от проблема: калциевите миещи добавки увеличават честотата на LSPI, а магнезият вместо част от калция и молибденът я намаляват (повече – в статията за LSPI в турбодвигателите). Самостоятелно SN PLUS вече не се лицензира: задачата му поеха SP и SQ.

SP и SQ

API SP влезе в сила на 1 май 2020 година заедно с ILSAC GF-6 и изпитанията за LSPI станаха част от самия клас. Втората новост на SP е тест за износване на веригата на газоразпределението (Sequence X). Саждите от директното впръскване се набиват между ролките и звената на веригата и тя постепенно се разтяга. На двулитров двигател Ford EcoBoost маслото го въртят 216 часа и веригата не бива да се удължи с повече от 0,085%. Добавиха се и по-строги изисквания към отлаганията по буталата и в турбокомпресора.

API SQ се лицензира от 31 март 2025 година, заедно с ILSAC GF-7. От маслото той изисква повече от SP: границите за отлагания, окисление, утайки и износване на веригата са по-строги, а защитата от LSPI сега се проверява не само на прясно масло, но и на такова, което вече е поработило. А SQ с надпис Resource Conserving (по същество това е именно GF-7A) допълнително доказва по-добра икономия на гориво и това, че маслото по-добре задържа фосфора от противоизносните добавки: по-малко от него попада в отработените газове и поврежда катализатора. SQ е обратно съвместим с всички предишни класове S – тоест там, където производителят изисква SL, SM или SP, масло SQ става (разбира се, ако вискозитетът и одобрението са тези от сервизната книжка).

API не бърза да заличава старите класове. SP продължава да се лицензира редом със SQ, а SJ, SL, SM и SN още са признати, но само за по-стари двигатели (SJ – за коли, произведени през 2001 година и по-рано, SN – до 2020-а). За остаряло се смята всичко до SH включително: съвременен мотор такова масло може и да не опази.

„Звездичката“ и „щитът“: ILSAC GF-6 и GF-7

На тубата може да има три знака. Кръглата „поничка“ на API показва класа (S или C), вискозитета по SAE и, ако го има, надписа Resource Conserving. „Звездичката“ (starburst) означава, че маслото е сертифицирано по ILSAC GF-7A, а „щитът“ – по GF-7B. ILSAC е Международният комитет за стандартизация и одобрение на смазочни материали, а на практика – изискванията на американските и японските автопроизводители към маслата за бензинови двигатели. Разликата между двата знака е принципна: GF-7A са обичайните за ILSAC вискозитети xW-20 и xW-30 (0W-20, 5W-30, 10W-30 и т.н.), а GF-7B – само 0W-16, масло за двигатели, специално конструирани за него. На 5W-40 или 10W-40 „звездичка“ не търсете: такива вискозитети ILSAC не сертифицира. А „щитът“ не е знак за по-високо качество, а предупреждение: това масло не е за всеки двигател (повече – в статията за маслата 0W-16 и 0W-8).

Освен по-строгите граници, за които вече стана дума, GF-7 набляга и на още две неща: маслото да се изпомпва добре в студа и да запазва свойствата си през целия интервал на смяна, а не само през първите няколко хиляди километра.

Сега за рафтовете. Класовете GF-6A и GF-6B трябваше да загубят валидност на 31 март 2026 година, но API удължи преходния период и от 1 октомври 2026 година маслата GF-6 загубиха правото на „звездичка“ и „щит“ и отпаднаха от справочника на API. Само че туби, произведени по-рано, още дълго ще стоят в магазините. Самото масло в тях не е станало по-лошо – просто новият клас изисква повече. Най-лесно е да ги различите по класа в съседната „поничка“: SP с Resource Conserving е още GF-6A, SQ с Resource Conserving – вече GF-7A.

А ако в ръководството за експлоатация на вашата кола е записан по-стар клас ILSAC – GF-5 или GF-6A? Тук самият API съветва просто: вземете масло GF-7A с вискозитета, който е посочил производителят на автомобила. Ключовите думи са „с вискозитета“: „звездичката“ не замества вискозитета.

А какво става с дизелите: CK-4, FA-4, CL-4 и FB-4

Дизеловата линия на API живее свой собствен живот. За пръв път тя беше разделена на две на 1 декември 2016 година, когато CJ-4 беше заменен наведнъж с два класа: обратно съвместимия CK-4 и FA-4 с понижен високотемпературен вискозитет за някои пътни (товарни) двигатели от 2017 година и по-нови, който вече не е обратно съвместим. И двата класа са действащи и дата, от която ще ги смятат за остарели, API не е обявил (затова пък всичко от CG-4 и по-рано вече е история).

Следващата стъпка API също раздели на две. API CL-4 е наследникът на CK-4 за вискозитети като 15W-40 или 10W-30, обратно съвместим. API FB-4 е клонът с по-нисък вискозитет, наследник на FA-4 (чак до xW-20), само за двигатели, чийто производител изрично го е предвидил. Причината са американските норми за емисиите на азотни оксиди за камионите от моделната 2027 година: от маслото се изисква по-добра устойчивост на окисление, по-добра защита от износване и по-малко фосфор, сяра и пепел, за да не поврежда системите за пречистване на отработените газове. Първото лицензиране на CL-4 и FB-4 – от 1 януари 2027 година.

За собственика на лек дизелов автомобил това, като правило, е второстепенен въпрос: дизеловите класове на API се пишат преди всичко за камионите, а за леките дизели на европейските марки значение имат класовете ACEA и одобренията на автопроизводителя.

Какво означава това за обикновения автомобилист?

И така, продавачът е наполовина прав: новият бензинов клас на API наистина, като правило, замества всички предишни. А втората половина е ето каква.

1. Новият клас става и за стар мотор, но не е задължителен. Ако в сервизната книжка е записан SL, масло SQ ще свърши работа. Дали да доплащате за него, когато има подходящо масло SN или SP – решете сами: вреда няма да има, но и чудо няма да стане.

2. Класът не отменя вискозитета и одобрението. Масло SQ с „щит“ и вискозитет 0W-16 също е „най-новият“ клас, но в мотор, за който производителят е посочил 5W-30, то не бива да се налива. А ако в книжката е записано одобрение на автопроизводителя, то тежи повече от който и да е клас на API. Автопроизводителят, като правило, надгражда одобрението си върху някакъв базов клас със собствени изпитания, така че клас без одобрение не може да го замени; а случва се и масло с европейско одобрение изобщо да няма клас на API на тубата.

3. „Звездичка“ GF-6 на стара туба не е повод за паника, но там, където се изисква ILSAC, по-добре вземете GF-7A с нужния вискозитет (а за 0W-16 – GF-7B със „щит“).

4. С дизела – само според инструкцията. CK-4 там, където е нужен CK-4 или CJ-4; FA-4 и FB-4 – само там, където изрично ги е предвидил производителят на двигателя.

Ще повторя още веднъж: новата буква на тубата е само долната граница на качеството, а кое масло да налеете, както и преди, решава производителят на вашия автомобил. Първо сервизната книжка – одобрение, клас, вискозитет – и чак след това „поничката“, „звездичката“ или „щитът“.