Масло за двутактов двигател: JASO FB, FC, FD и ISO EGD

Моторен трион, тример, моторна коса, стар скутер, лодкен двигател на вилата – двутактов двигател има почти във всяко домакинство. А на рафта наред стоят шишета с надпис „2T“ и всяко с различен набор: JASO FD, ISO-L-EGD, API TC, а на някои и TC-W3. Продавачът махва с ръка: „Двутактовото си е двутактово, важното е да го разредиш 1:50“. Познато? Всъщност зад всяко от тези означения стои отделен документ и не всички са за вашия двигател.

За двутактовите двигатели вече стана дума накратко в статията за мотоциклетните масла JASO: класовете FB, FC и FD са описани там в един абзац. Тук ще ги разгледаме подробно, заедно с ISO, API TC и лодкения TC-W3.

Защо двутактовото масло е особено

В обикновения двутактов двигател (този, в който сместа минава през картера) няма отделна вана с масло. Маслото идва заедно с горивото, смазва лагерите на коляновия вал, буталото и цилиндъра, а после изгаря и излиза през ауспуха. Маслото на четиритактовия двигател работи като водата в парното: в кръг, с месеци. Двутактовото – като самия бензин: веднъж и завинаги.

Оттук и изискванията. Маслото трябва да смаже добре при едно-единствено преминаване, а после да изгори колкото се може по-чисто: без гъст дим, без нагар по буталните пръстени („залепването“ на пръстените в канала е една от типичните беди на двутактовия двигател) и без отлагания, които постепенно запушват изпускателния прозорец и гърнето. Тоест двутактовото масло се оценява не само по това как смазва, но и по това как изгаря.

JASO M345: какво означават FB, FC и FD

JASO M345 е японски стандарт за масла за двутактови бензинови двигатели, разработен от Обществото на автомобилните инженери на Япония (JSAE). Маслото се изпитва по четири показателя: смазваща способност, почистващи свойства, дим и запушване на изпускателната система. Класовете са три: FB, FC и FD, от по-нисък към по-висок. Предишния клас FA в действащите редакции го няма.

Минимуми по редакциите на JASO M345 от 2018 и 2024 г.:

Индексите се смятат спрямо еталонно масло. Димът тук е даден по методиката от 2018 г.; в редакцията на стандарта от 2024 г. се появи нова методика и минимумите по нея са 40 за FB и 80 за FC и FD. Все пак JALOS още приема заявки и по старото ръководство, с други двигатели и други минимуми (там FB и FC се изпитват един час и без оценка на полата), така че в списъка има масла, заявени по двете редакции. За трите класа са еднакви още две граници: вискозитет при 100 °C не по-малък от 6,5 мм²/с и температура на запалване не по-ниска от 70 °C. Какво означават тези цифри в паспорта, е разказано в статията за паспорта на маслото.

А сега най-интересното. Минимумът по смазване е един и същ за трите класа: в новите редакции това е индекс 103 (и 98 по началния въртящ момент), а в старото ръководство – 95, също един за всички. Тоест по минималните изисквания FB смазва не по-зле от FD – разликата е в дима, нагара и чистотата на двигателя. FD е най-високият клас (JASO изрично го нарича подобрен FC), така че в двигател, на който му стига FB, той отговаря по клас. Обратното не важи: ако в ръководството пише FD, не наливайте там масло FB.

Показателно е, че в новите редакции смазването и чистотата се проверяват на двигател на въздуходувка, а не на мотоциклет, както преди, а димът и запушването на изпускателната система – както и досега, на двигател на генератор, само че от друг модел. Причината е проста: предишният изпитвателен двигател е свален от производство, а търсенето, както пише самата комисия на JASO, идва преди всичко от малките и леки двигатели за техника.

Рамката на JASO: заявено, а не одобрено

JASO не одобрява маслото. Доставчикът сам поръчва изпитванията, подава документите, а комисията на JASO (документите от нейно име приема Японското общество за смазочни масла, JALOS) проверява дали всичко е попълнено и дали цифрите отговарят на класа, и вписва маслото в списъка. Качеството и класа гарантира доставчикът на своя отговорност – така е записано изрично в ръководствата на JASO за прилагане на стандарта, и точно това той е длъжен да напише на етикета. А да рекламира маслото като „одобрено от JASO“ същите ръководства забраняват. Комисията може само да взема на случаен принцип масла от пазара и да ги сверява с подадените документи.

Затова пък кодът може да го провери всеки. На тубата с рамка JASO до класа стои код на маслото от девет знака: три цифри – телефонният код на държавата на доставчика или производителя на маслото (081 е Япония), три латински букви – код на доставчика и три цифри – собственият му номер. Списъка на заявените масла комисията на JASO публикува на страницата за двутактовите масла на JASO (самият списък е отделен PDF): там са около шестстотин масла и над половината от тях са FC. Сверявайте първо кода, после класа: името в английския списък може малко да се различава от написаното на тубата. Няма кода в списъка или класът е друг – внимавайте с такова шише (как иначе да разграничите истинското изискване от декларацията на производителя, е разказано в статията как да проверите одобрението на маслото).

ISO-L-EGB, EGC, EGD: близко, но не същото

Международният стандарт ISO 13738 (действаща редакция от 2011 г.) описва маслата за двутактови бензинови двигатели с продухване през картера – на мотоциклети, моторни шейни, моторни триони – и класовете EGB, EGC и EGD, заложени в класификацията ISO 6743-15. „L“ в надписа ISO-L-EGD е просто означение на класа „смазочни материали“.

Класовете на ISO са построени върху японските, но с допълнение: ISO добави оценка на чистотата на полата на буталото, каквато старите FB и FC нямаха, а за двата по-високи класа – и по-дълго, тричасово изпитване на почистващите свойства. После японският стандарт навакса: първо през 2002 г. за FD, а в редакциите от 2018 и 2024 г. и трите класа се оценяват след 180 минути работа, включително полата. Но и изпитвателният двигател в JASO вече е друг, и минималните индекси са други, а ISO 13738 не е променян от 2011 г. Така че двойките FB-EGB, FC-EGC и FD-EGD са близки по предназначение, но знак за равенство между тях е само обичайно опростяване.

За купувача има още две важни неща. Първо, ISO не сертифицира масла и не поддържа регистър, така че ISO-L-EGD върху тубата е думата на производителя на маслото, която няма къде да се провери в ISO. Второ, върху тубите двойките понякога са нетипични: в нашия каталог се срещат FC до EGD и FB до EGC. Затова търсете точно онова означение, което е посочил производителят на двигателя: пише FD – търсете FD, пише EGD – търсете EGD.

API TC и TC-W3: съвсем други пътища

API TC е стар американски клас и стои почти на всяко двутактово масло в нашия каталог (на 26 от 29). Спецификацията ASTM D4859, която описваше маслата от този клас (за двутактови двигатели, „по правило не извънбордови лодкени“, склонни към залепване на пръстените и задиране на буталото), ASTM оттегли през 2022 г. без заместник. Самият TC върху шишето казва малко; гледайте класа JASO или ISO до него.

TC-W3 е съвсем друга история: това е програма за изпитване и сертифициране на американската асоциация на производителите на лодки и лодково оборудване (NMMA) за двутактови лодкени двигатели с водно охлаждане. Маслото получава лиценз и регистрационен номер „RL“, а списъка на регистрираните масла TC-W3 NMMA публикува на своя сайт. „W“ е от water-cooled, тоест водно охлаждане. Ако производителят на извънбордовия двигател изисква TC-W3, търсете TC-W3 с номер RL. А за моторен трион или скутер с въздушно охлаждане TC-W3 не гарантира нищо: класа JASO или ISO, който изисква ръководството, той не замества.

Смес или отделен резервоар?

Двутактовото масло или се разрежда с бензина в туба (премикс), или се налива в отделен резервоар, откъдето го подава помпа (така са направени много скутери и мотоциклети). В паспортите на много двутактови масла пише, че са „предварително разредени“ и затова стават и за смес, и за разделно смазване. И там също – че маслото трябва да се дозира по препоръката на производителя на двигателя. Но има и масла само за смес: за двигател с отделен резервоар в паспорта трябва да е казано изрично за разделно смазване.

Пропорцията е същото изискване на производителя като класа на маслото. Husqvarna например за своите моторни триони пише 50:1, тоест 2% масло (100 мл на 5 л бензин), за подробностите за конкретния модел препраща към ръководството и съветва сместа да се приготвя приблизително за един месец, не повече. Автомобилното моторно масло няма клас JASO FB, FC или FD, така че изискванията на ръководството на двутактовия двигател не изпълнява, дори да е „останало от смяната“.

Синтетично или минерално?

Класът JASO или ISO се задава от изпитвания, а не от надписа „синтетично“. В нашия каталог маслата FB, при които основата е посочена, са минерални, а маслата FD се срещат и синтетични, и полусинтетични. Маслото FD на полусинтетична основа си е пак FD, а „синтетика“ без клас е просто надпис. Синтетичното масло е по-добро от минералното по работните си характеристики, но ще го усети ли двигателят на вашия тример, на който ръководството предписва FB? Повече – в статията кое е по-добро: синтетично или минерално.

Какво означава това за собственика на двутактов двигател?

1. Ръководството. Намерете класа (JASO FB, FC, FD или ISO-L-EGB, EGC, EGD), пропорцията и начина на смазване: смес или отделен резервоар. За извънбордов лодкен двигател там обикновено стои TC-W3.

2. Тубата. Нужният клас, а до него – код на JASO от девет знака. Кодът лесно се сверява със списъка на JASO; за TC-W3 – номерът RL в списъка на NMMA.

3. Пропорцията. Отмерете, не наливайте „на око“ и не приготвяйте смес за цял сезон.

Ще повторя още веднъж: какво масло да се налива, решава производителят на двигателя, и за моторния трион това правило важи също както за автомобила (как да разберете препоръките на производителя, е разказано отделно). А „двутактовото си е двутактово“ не е клас на масло, а приказка на продавача.