Колективна изненада

Какво ни струва да построим къща? С този въпрос се захванахме, когато решихме да поднесем на татко подарък за юбилея му. Той отдавна мечтаеше за собствена къща извън града. И ето, най-накрая успяхме да съберем голяма сума и да направим този дългоочакван подарък. Искахме да направим всичко точно така, както той мечтаеше, затова строителството легна изцяло на нашите плещи. За да успеем всичко и да направим замисленото максимално реално, решихме да не харчим за дребни неща, но да влагаме средствата разумно — привлякохме всичките си познати и приятели, връзки, възможности.

Нашият съсед — специалист по евакуация на автомобили и превоз на товари с различен размер и тегло, се захвана да ни помогне. Ето ви и първата съществена икономия — средства за евакуация и превоз на строителни материали вече не се налагаше да харчим! Хидроманипулаторът, на който той работеше от много години, ни позволи да превозим и големи строителни материали — дъски, цимент, мазилка, ламинат и така нататък. Благодарение на неговия хидроманипулатор успяхме бързо и надеждно да доставим всичко необходимо от строителния магазин, без да губим ценно време и сили.

Следващата стъпка беше строителният процес. Особени проблеми това не създаде, защото повече от половината от нашите роднини имат специализирано строително образование, а значи могат да помогнат. Създавайки малка бригада, се захванахме за работа. Някой ще каже, че сме можели да наемем работници, но ние поискахме да го направим сами, със собствените си ръце. Трудът все пак облагородява, а и то в такава весела компания. Вечер, след тежкия работен ден, седяхме край огъня, пеехме песни, готвехме чорба и разказвахме различни истории. Какво повече е нужно за щастие?! Най-важното, учудващо е как успяхме да запазим всичко в тайна от татко, как изобщо не се досети къде всички изчезваме?

Последният етап беше декорирането — и то изобщо не се оказа проблем. Умелците в нашия род не се ограничаваха само със строителни таланти — за кратко време сестра ми, художничка-декоратор, успя да създаде чудесна обстановка с разумни средства. Познавайки много добре татковите предпочитания, тя взе за основа английския класически стил, създавайки необичайна атмосфера на благородство и изисканост — личен кабинет с огромни книжни рафтове (татко много обича да чете), кожени кресла и семейни снимки по стените. Навсякъде минимум показност и максимум вкус и стил! Когато татко видя този наш колективен подарък, той просто се просълзи... Това беше нещото, за което мечтаеше сигурно през целия си живот...

Яна