СУЛФИДЕН КАПАЦИТЕТ И ОПТИЧНА ОСНОВНОСТ НА СТОМАНОТОПИТЕЛНИТЕ ШЛАКИ В ПРОЦЕСА НА ОБРАБОТКА НА СТОМАНА

Една от главните задачи в процеса на извънпещна обработка на стомана е десулфурацията на метала, възможна само при условие на образуване на шлака в достатъчно количество. При това възниква необходимост от добавяне в казана на вар в големи количества. Този процес се съпровожда от допълнителни разходи на електрическа енергия и време, изразходвано за провеждането на процеса на десулфурация на стоманата.

Повишаването на ефективността на извънпещната обработка на стомана и намаляването на разходите за време е възможно чрез задаване на необходимото минимално количество вар. Такъв подход е възможен само при наличие на подходящи методи за изчисляване на десулфуриращата способност на шлаките от стоманотопителен тип, имащи различен състав.

За определяне на характеристиките на десулфуриращата способност на шлаките се използва понятието капацитет от сулфиден тип Cs. Този показател може да се променя в широки граници и зависи от това доколко се променя съставът на шлаката.

За отчитане на всички компоненти на шлаката се предлагат множество варианти, но най-често прилаганият вариант предполага използването на понятието оптична основност.

Уравнението за определяне на оптичната основност дава пряка зависимост на логаритъма на сулфидния капацитет на шлаката. Същевременно при много двойни системи се наблюдава рязка промяна на капацитета в средата на интеграла и равномерно поведение по краищата.

За сравнителната методика е подбран масив от данни, състоящ се от 400 точки, и са направени изчисления:

• по изходните коефициенти;

• по подбора чрез метода на най-малкия квадрат на константите на зависимостта на стоманата от температурата, при запазване на изходните поелементни параметри.

При сравняването на представените в литературата стойности на оптичната основност на компонентите на шлаката с резултатите, получени в хода на статистическата обработка, се установи, че по основните показатели стойностите на компонентите съвпадат.

Анализът на резултатите показва, че в областите на високи сулфидни капацитети на шлаките изчисленията дават малко завишени стойности в сравнение с фактическата стойност. Във втория случай изчислението по формулата дава по-достоверно описание на приведените фактически данни.

Обобщавайки резултатите, може да се каже, че направените в работата изчисления позволяват да се установи предимството на използването на уравненията за изчисляване на зависимостта на сулфидните капацитети на шлаката от състава на шлаката.

Проведените изследвания ще позволят по-точно да се подбира съставът на шлаката и разходът на вар, за да се постигне планираната степен на десулфурация на стоманата.

Кузмин А.И. (МЧМ-07вм)