Одобрено, отговаря, препоръчано: как да проверите одобрението на маслото?

В сервизната книжка пише MB 229.51. На рафта има две туби, и на двете е един и същ номер, само че на едната до него стои думата „approved“, а на другата – „meets the requirements“. Продавачът ви уверява, че е едно и също, а втората била и по-евтина. Познато ли ви е? Всъщност зад двата надписа стоят различни хора: зад първия – автопроизводителят, зад втория – единствено производителят на маслото.

Какво е одобрение и защо то не е показател за качество, а тясна специализация на маслото, е разказано в статията какво представляват одобренията на маслата. Как изглежда истинското одобрение на етикета („approved“, „Freigabe“) и с какво се различават от него „suitable for“ или „exceeds“, е в статията за новите одобрения на автопроизводителите. Тук става дума за друго: как да проверите надписа, без да вярвате на честна дума нито на етикета, нито на продавача. Между другото, точно затова в нашия справочник на маслата редовете „Одобрения на производителите“ и „Отговаря на изискванията“ стоят отделно: един и същ VW 505 00 при едни масла е записан в първия ред, а при много други – само във втория.

Кой отговаря за всяко означение

Правилото е просто: зад всеки надпис на тубата има някой, който отговаря за него, и място, където това може да се провери. Няма ли такова място, остава само думата на производителя на маслото.

Одобрение на автопроизводителя: търсете запис, а не надпис

Одобрението не съществува на етикета, а в списъка на автопроизводителя. Етикет може да отпечата всеки, а в списъка се влиза само след изпитванията, които изисква автопроизводителят.

Mercedes-Benz поддържа отворен списък на одобрените масла за леки автомобили по номерата на своите листове (229.5, 229.51, 229.52 и т.н.), а Daimler Truck – отделен списък за камиони. Обърнете внимание как е съставен списъкът за леките автомобили: във всеки запис има точното търговско наименование на маслото, фирмата и, като правило, един-единствен вискозитет. Тоест одобрена е не марка и не гама, а конкретно масло с конкретен вискозитет.

ZF публикува списъците си с трансмисионни масла TE-ML в открит достъп (aftermarket.zf.com/lubricants): всяко одобрено масло има там номер от вида ZF000000, а всяка нова редакция на списъка заменя всички предишни. Какво означават самите номера на списъците и буквите на класовете, е разказано в статията за одобренията ZF TE-ML.

Porsche издава прегледи на одобрените масла, където до всяко масло са посочени вискозитетът, регионът на продажба и датата, до която одобрението важи. Това са сервизни бюлетини, а не страница за всички: има ги дилърът на Porsche.

А ако няма списък в открит достъп? Случва се и така. Тогава поискайте от вносителя или от производителя на маслото копие на писмото за одобрение от автопроизводителя: в него са името на маслото, номерът на одобрението и датата. Някои производители на масла сами качват такива писма на сайтовете си. А в оторизирания сервиз на марката могат да ви кажат какво точно е записано за вашия двигател.

Отделен случай е dexos на GM. Това не е одобрение в обичайния смисъл, а лиценз. GM пише направо: истинското масло dexos има значката dexos на предния етикет и 11-знаков номер на лиценза (от букви и цифри) на задния, а без тези два знака маслото не е лицензирано и не се препоръчва за автомобили на GM. Така че „отговаря на dexos“, написано с дребен шрифт и без значка, още не е dexos.

API, ILSAC, ACEA и JASO: кой стои зад тях

API и ILSAC: лиценз, който може да се провери

Знаците на Американския петролен институт (API) – „поничката“, „звездата“ и „щитът“ – се раздават от системата за лицензиране на моторни масла EOLCS, която действа от 1993 г. Право да ги поставя на тубата има само фирма, получила лиценз. API дори купува лицензирани масла от магазините и проверява дали съвпадат със заявеното; при несъответствие лицензът може да бъде отнет. Какво означават самите класове SP, SQ, GF-7A и GF-7B, е разказано в статията за API SQ и ILSAC GF-7.

А лиценза може да провери всеки: API поддържа отворен справочник на лицензодържателите с марки, вискозитети и класове. Няма ли марката в справочника, значката на тубата не гарантира нищо.

ACEA: одобрение от ACEA не съществува

Тук мнозина грешат. Европейската асоциация на автопроизводителите (ACEA) не изпитва и не одобрява масла, тя само определя изисквания. В общите си изисквания ACEA пише направо, че декларациите за съответствие с нейните класове се правят на основата на самосертифициране. Тоест производителят на маслото сам поръчва изпитванията и сам заявява класа – макар и по правила: изпитвания в акредитирани лаборатории и задължително спазване на кодекса ATIEL (техническата асоциация на европейските производители на смазочни материали), а клас може да заявява само производител на масла, подписал писмото за съответствие EELQMS, европейската система за контрол на качеството на моторните масла. Регистрирането на декларацията на сайта на ACEA асоциацията само препоръчва.

Така че „одобрено от ACEA“ на тубата е най-малкото неточност: там няма кой да одобрява. Класът ACEA е обещание на производителя на маслото и можете да му вярвате точно толкова, колкото вярвате на самия производител. Освен това кой клас за какъв двигател е подходящ, според самата ACEA, решава производителят на двигателя. С какво се различават сегашните класове, прочетете в статията за ACEA 2023.

JASO: регистрирано, а не одобрено

При японските класове JASO схемата е междинна: производителят на маслото сам го изпитва и заявява класа, но декларацията се регистрира и маслото получава код. Японското дружество за смазочни масла (JALOS) поддържа отворени регистри на маслата за двутактови двигатели, на мотоциклетните масла, на дизеловите масла от класовете DH и DL, както и на маслата за бензинови автомобилни двигатели. Как се чете рамката JASO на тубата, е разказано в статията за мотоциклетните масла JASO.

Пет капана

1. Регион. Одобрението може да не важи навсякъде. За бензиновите двигатели на BMW без филтър за частици Longlife-04 е разрешен само в страните от Европейския съюз, както и в Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн; извън тях на такива двигатели трябва друго одобрение, като правило Longlife-01. За дизелите и за бензиновите двигатели с филтър за частици такова ограничение няма. Важно е в коя страна се кара колата, а не къде е купена: България като страна от ЕС е в списъка, но Украйна например не е, затова за бензиново BMW без филтър за частици, докарано от Германия в Украйна с „европейска“ книжка, в която пише Longlife-04, маслото е добре да се уточни в официалния сервиз на марката.

2. Моделна година. Списъкът на одобрените от Porsche масла A40 важи за автомобили от моделните години 1997-2020. За по-новите Porsche са нужни вече други одобрения, така че „одобрено от Porsche“ на тубата още не значи „за всеки Porsche“.

3. Срок на действие. Одобрението не е вечно. Одобрението на ZF, например, важи 12 месеца и се продължава само ако производителят на маслото потвърди, че рецептурата не е променена; иначе то отпада автоматично. Списъците се преработват: новата редакция заменя всички предишни, а масло, което е било в списъка миналата година, днес може да е изчезнало от него. Тубата, произведена, докато одобрението е било в сила, още дълго стои на рафта – а записът в списъка вече го няма.

4. Един вискозитет вместо цяла гама. Производителят на масла може да има одобрение за 5W-30 и да го няма за 5W-40 от същата гама, а на сайта или в рекламата всички одобрения на гамата понякога се събират в един общ списък. Списъкът на автопроизводителя тук е недвусмислен: одобрено е конкретното наименование с конкретния вискозитет.

5. Остарял паспорт. Техническите паспорти на маслата (TDS) са датирани, а в мрежата години наред живеят стари версии. Списъкът с одобрения в паспорт отпреди три години не е същото като действащия списък на автопроизводителя.

Как да проверите своето масло: четири стъпки

1. Сервизна книжка. Оттам взимате точния код на одобрението за вашия двигател, година на производство и пазар, както и вискозитетът. Без това няма какво да се проверява.

2. Туба. Намерете същия код и същия вискозитет, а после погледнете думата до кода: какво означава, се вижда от таблицата по-горе.

3. Списък. Намерете маслото в списъка на автопроизводителя (Mercedes-Benz, ZF; за Porsche – при дилъра), в справочника на API или в регистъра на JASO – по точно име и вискозитет. Не сте го намерили или там е друг вискозитет – това вече не е дреболия.

4. Документ. Ако няма отворен списък, поискайте от вносителя копие на писмото за одобрение с дата или се обърнете към оторизирания сервиз.

Ще повторя още веднъж: решава изискването на производителя на вашия автомобил, а то се проверява не по надписа на етикета, а по записа в списъка на онзи, който е издал одобрението. Ако пък на тубата пише само „отговаря на изискванията“, а продавачът се кълне, че е същото, попитайте чий подпис стои под тези изисквания. Решението е ваше, но за автомобил на гаранция отговорът, като правило, е очевиден.