И отново за вискозитета на маслото

На форума на сайта много често се задава по същество един и същ въпрос: какъв вискозитет на автомобилното масло е по-добре да се избере за различните двигатели и защо официалните сервизи понякога наливат не това, което е записано в ръководството за експлоатация. Предвид честотата на подобни въпроси, реших, че е нужно отново да се върна към темата за вискозитета на автомобилните масла.

Само че този път ще тръгнем в обратна посока и ще поставим въпроса по друг начин: кое е по-лошо за двигателя – завишеният или заниженият вискозитет на моторното масло? И какво се случва в двигателя, когато вискозитетът не отговаря на изискванията на производителя на автомобила?

За вискозитета често се спори така, сякаш моторът цял ден работи в един режим. Всъщност за денонощие маслото изминава пътя от студения паркинг до горещата магистрала, а във всеки режим „лошо“ означава нещо различно. Затова нека минем през тях един по един.

От студената сутрин до лятната магистрала

Студен старт при −20 °C. Тук всичко решава цифрата пред W. Студеното масло е стотици пъти по-гъсто, отколкото в загрял двигател, и стартерът трябва да завърти коляновия вал, а помпата да прокара маслото по каналите до най-отдалечените възли. При −20 °C с това ще се справят маслата 0W, 5W и 10W, а 15W вече е на границата. Второто число на този етап не играе роля. Как се четат двете цифри, е обяснено в статията за индекса на вискозитета.

Загряване. Охлаждащата течност се загрява по-бързо от маслото: стрелката на температурата вече е в средата на скалата, а маслото в картера все още е осезаемо по-студено и по-гъсто от работното. Затова първите километри е по-добре да се карат спокойно, без високи обороти (повече за загряването).

Град. Късите пътувания и задръстванията са най-коварният режим. Маслото често не успява да се загрее както трябва, в него се събира конденз, а в бензиновите двигатели с директно впръскване – и гориво, което го разрежда. Тоест в реална експлоатация маслото нерядко става по-рядко, отколкото пише на туба. Това е още един довод да не се слиза под изискванията на автопроизводителя: разреждането конструкторът вече го е отчел, а собствения ви „запас надолу“ градът ще го изяде сам.

Магистрала под натоварване и горещ ден. Дълго пътуване с висока скорост и пълно натоварване, продължително изкачване с ремарке или задръстване при +35 °C с включен климатик – и маслото се нагрява най-силно. В лагерните черупки, при буталните пръстени и в лагера на турбото то е значително по-горещо, отколкото в картера. Тук вече работи не цифрата пред W, а второто число и показателят, който на етикета обикновено не се пише с едри букви.

HTHS: вискозитет там, където е най-трудно

HTHS (high temperature, high shear) е вискозитетът на маслото при 150 °C и много висока скорост на срязване, тоест в условия, близки до тези в натоварена лагерна черупка. Две масла 5W-30 с еднакви цифри на тубата може да имат различно HTHS и именно тук се разделят. Класическите масла ACEA A3/B4, C3 и C4 имат HTHS не по-ниско от 3,5 мПа·с. Енергоспестяващите A5/B5 – от 2,9 до 3,5 мПа·с, C2 – не по-ниско от 2,9, C5 и C6 – от 2,6 до 2,9, а C7 още по-малко.

По-ниското HTHS означава по-малко триене и малко по-нисък разход на гориво, но и по-тънък филм. Затова такива масла се произвеждат само за двигатели, в които конструкторът е подбрал за този по-тънък филм лагерните черупки, хлабините, обработката на повърхностите и помпата, а производителят е проверил всичко това с изпитвания. В двигател, проектиран за 3,5 мПа·с, масло с HTHS 2,6 при студен старт с нищо няма да се издаде, но на горещата магистрала запас от здравина на филма вече няма да има. Защо значение има именно поведението на вискозитета в горещия мотор, а не едно число на етикета, е обяснено в статията за вискозитета на маслото при работни температури.

Защо сервизът съветва нещо различно от ръководството

Случва се официалният дилър да налее вискозитет, различен от записания във вашето ръководство, и причините не винаги са лоши:

• климат и регионално ръководство: за пазари с различен климат производителят може да дава различни препоръки, а ръководство, издадено за друга държава, не съвпада непременно с това, по което работи местният дилър;
• по-късни сервизни бюлетини: производителят има право да преразгледа изискванията и след излизането на модела, да допусне ново одобрение или да замени остарял клас;
• режим на обслужване: за същия мотор с фиксиран интервал на смяна производителят може да допуска друго одобрение, отколкото за удължения интервал Longlife;
• просто това, което има на склад: случва се и така, бъчва с едно масло, с което се обслужва всичко подред.

Първите три причини са напълно законни и сервизът ще може да покаже документ. Четвъртата – не. Затова искайте не думи, а номер на бюлетин или страница от сервизната документация. Показаха – добре; отговориха „винаги така правим“ – направете си изводите сами.

Как да разберете истинското изискване на вашия мотор

Започнете от ръководството за експлоатация или сервизната книжка. При европейските производители основното там е одобрението. Например VW 504 00/507 00 е по правило 5W-30 с HTHS не по-ниско от 3,5 мПа·с, а MB 229.5 е пълнопепелно масло със същата граница. Ако одобрението е указано, избирайте вискозитета сред маслата, на чийто етикет то стои. В други ръководства има таблица на вискозитетите по температура на въздуха: лентите показват в какъв температурен диапазон могат да се използват 5W-30, 10W-40 и така нататък. Нужна е онази, чиято лента покрива и вашите зимни студове, и лятната жега. Граничните стойности на самите класове SAE са събрани в таблицата със стойности на вискозитета.

Накратко, вискозитетът не може да се избира за един режим. Моторът живее и на студа, и в задръстването, и на магистралата, а производителят е подбрал масло, което издържа на всички тях в този конкретен двигател. По-рядкото масло подвежда там, където натоварването е най-голямо, по-гъстото – там, където моторът е най-уязвим, на студа и при загряване. Нито едно от тях не е „запас от здравина“: запасът вече е заложен в изискването, което е написал производителят.

Прочетете целия раздел „Всичко за вискозитета по SAE“