История на регистрационните номера

За какво е нужна регистрационната табела? Преди всичко, за да се води стриктна отчетност на превозните средства, по-бързо да се намери виновникът за пътнотранспортно произшествие, нарушителят на правилата, откраднат транспорт.

Кога се е появил първият автомобилен номер? Легендата твърди, че в началото на века берлинският търговец Рудолф Херцог се влюбил в момиче на име Йохана Анкер. Любовта му била толкова голяма, че след като купил кола, отпред на превозното средство закрепил табелка с монограма „IA I“, чиито букви отговаряли на инициалите на любимата, а цифрата „1“ означавала първата и последна любов. Ами, ако говорим сериозно, смята се, че първият автомобилен номер бил издаден в Мюнхен на 14 април 1899 г. за „Вартбург“, принадлежащ на братята Бозебарт. Година-две по-късно автомобилните регистрационни табели започнали да се поставят на автомобилите в Париж, Ню Йорк, Лондон.

На първите автомобили в Русия почти веднага се появили регистрационни табели. Това не било някакво ново, необичайно събитие. Има сведения, че още през 1812 г. в един от държавните укази се говорело за необходимостта от поставяне на возилата на тенекиени плочки с номера. А в края на XIX век на файтонджиите с гуми московската градска дума вменявала задължението да поставят специални номера, по които можело да се установят нарушителите на обществения ред. На първите автомобили в Москва се издавали номера, съответстващи на поредния номер на регистрираната машина.

Първите съветски Правила за движение по пътищата от 1920 г. допълнително подредили използването на автомобилните номера. „Всяка автомашина трябва да има два печатни знака — се казвало в тях, — преден — на левия преден калник, заден — на каросерийната част или на специална стойка, не по-ниско от аршин от земята.“ Номерът имал почти същия външен вид, както днес. До средата на 30-те години информацията върху номерата постоянно се променяла. В Москва известно време, освен цифрата, се посочвала и буквата „Ч“, която свидетелствала за принадлежността на колата към частно лице, а на номера се изписвало и името на града „Москва“.

От 1958 г. в нашата страна било прието оформление на регистрационната табела — съчетание от четири цифри и три букви. Буквите обикновено отговаряли на първата буква от името на областта или града.

В момента на индивидуалните собственици се издават номера, започващи с малка буква, следвана от обичайните 3 цифри и 2 букви. Фонът на табелите бил заменен от черен на бял. На всеки регион е присвоен свой номер. Правилата изискват регистрационната табела да не бъде закрита с различни материали и да се поддържа в спретнат вид. Във връзка с небивалия ръст на регистрираните автомобили и темповете на нарастване на редиците на автомобилистите, главното управление на вътрешните работи отново планира преход към 4-значна система за номериране на държавните номера.