Аерографията като начин за себеизразяване

Огромният мегаполис изравнява и потиска всички с мащабите и масата си. Излизайки сутрин по улиците на Москва, а и на всеки друг голям град, ние попадаме в поток от коли, летящи с пълна скорост, почти неотличими една от друга. Деперсонализацията е бич на съвременния град. Има ли изход?

Ако сте човек, който наистина е готов да противопостави себе си на потискащото уравняване на големия град, то един от начините ефектно да покажете своето Аз пред околните е аерографията. Под аерография днес се разбира нанасянето върху повърхността на автомобила на определено изображение с помощта на специално предназначена за това въздушна четка, която разпръсква бои на основата на сгъстен въздух — аерографа. Само няколко майсторски извършени манипулации, и блестящото на слънцето полиране на купето на автомобила ви се допълва и от ярка рисунка, която става вашата визитна картичка, благодарение на която вас и автомобила ви моментално разпознават в безкрайните градски „каменни джунгли“.

Трудно е да си представим, но аерографът е изобретен в Америка преди повече от 140 години. При това американският аналог на нашия Кулибин успял да го сглоби буквално от игла на шевна машина „Зингер“, спойки и отвертка. По своя принцип на действие аерографът напомня пулверизатор, също работещ на принципа на използване на сгъстен въздух, който при вдухване засмуква боята, а после я разпръсква. Съвременните аерографи обаче са далеч по-прогресивни от пулверизаторите технически приспособления. Защото с тяхна помощ може не само да се пръска боя, но и да се контролира разходът ѝ, давайки възможност на истинските майстори не само да създават общ фон, но и да прокарват най-тънки линии, позволяващи да се изведе върху метала изображение с удивителна яснота, наподобяващо снимка, направена с огледален фотоапарат.

Първи такива изображения получили състезателните автомобили. През 60-те години, по време на разцвета на неформалните движения в САЩ, всеки уважаващ себе си „хипар“ непременно украсявал купето на автомобила си с миролюбиви библейски сюжети. В Русия аерографията стигнала заедно с началото на икономическите реформи. Един прекрасен ден по улиците на Москва и Санкт Петербург внезапно започнали да се появяват автомобили, по „тялото“ на които били нарисувани различни зловещи фигури: орли, факли, коне, реклама на спонсори и т.н. Първоначално рисунките се нанасяли от майстори с четка, а после дошла ерата на пръскачките, която продължава и до днес.

За да нанесете с помощта на аерографията върху автомобила си ярка и запомняща се рисунка, са необходими само три неща: самото желание, наличие на художник и, разбира се, пари. Темата, стилът и разположението на бъдещата рисунка могат да се определят с помощта на художника. Той ще разработи и скицата на бъдещата рисунка, а после, използвайки известния графичен редактор Adobe Photoshop или нещо подобно, ще нанесе рисунката върху снимка на вашия „кон“, която му предоставите.

След одобряването на скицата ще дойде време за истинските майстори на занаята — автохудожниците. Те ще подготвят за нанасяне на рисунката купетата панели, матирайки с помощта на специална абразивна паста горния слой лак, за да легне после боята лесно върху него. При наличие по купето на каквито и да е драскотини, вдлъбнатини или отчупвания ще трябва да се направи поне лек тенекеджийски ремонт на купето. Така или иначе, но такива дефекти трябва да бъдат отстранени още преди създаването на бъдещия шедьовър.

След като купето бъде готово за работа, със специални автомобилни бои започват да се нанасят рисунките. Едни от тях се създават с помощта на шаблони, а други — направо „на ръка“. Когато работата на автохудожниците приключи, повърхността на купето се лакира и полира. Всичко готово ли е? Тогава да сядаме и да потегляме!