Кола от САЩ: какво масло да сипете, когато ръководството иска ILSAC или dexos?

Въпрос, който рано или късно си задава всеки, докарал кола от американски търг: какво да сипе в двигателя? Сервизна книжка няма, в ръководството на английски пише 0W-20, някаква „звездичка“ и неразбираеми кодове, а в магазина уверено предлагат 5W-40 с ACEA A3/B4: европейското, видите ли, е „по-сериозно“, по-гъсто, за нашите пътища. Такива коли има немалко: напоследък приблизително всеки четвърти-пети употребяван лек автомобил, внесен в Украйна, е от САЩ, и освен електромобилите сред тях има много бензинови Ford Escape, Nissan Rogue и Jeep Cherokee. Но „европейско“ не означава „по-добро“, а по-гъсто не означава „по-надеждно“.

Става дума за бензиновите коли и хибридите; електромобилите са отделна история (вижте статията за течностите на електромобила).

Какво пише в американското ръководство

Американските и японските автопроизводители се опират на API и ILSAC (Международния комитет за стандартизация и одобрение на смазочни материали). „Звездичката“ на тубата означава ILSAC GF-7A (0W-20, 5W-30 и т.н.), „щитът“ – GF-7B, само за 0W-16; повече – в статията за API SQ и ILSAC GF-7. Ако в ръководството е записано GF-5 или GF-6A, самият API съветва да се вземе GF-7A с вискозитета, посочен от производителя.

Но често до класа стои собственият код на автопроизводителя и той, както винаги, тежи повече от класа:

1. Chevrolet, GMC, Buick: dexos1. Бензиновата спецификация на GM; действащото трето поколение (Gen 3) е обратно съвместимо с всички предишни. Не я бъркайте с dexos2 на по-старите европейски „опели“ (за нея – в статията за Opel след GM).

2. Ford: WSS-M2C с номер. Например WSS-M2C960-A1 е 5W-20, а WSS-M2C962-A1 – 0W-20. Кодът се чете изцяло, заедно със суфикса: две масла с еднакъв вискозитет не са задължително взаимозаменяеми.

3. Jeep, Dodge, Chrysler: MS- с номер. Най-често това е MS-6395 (стандарт на Chrysler на основата на ILSAC), но при новите турбодвигатели може да е и друг, затова четете номера в ръководството.

4. Volkswagen, Audi, BMW. Тук по правило одобренията са същите като в Европа (VW 502 00 или 508 00, BMW Longlife), само моделната година проверявайте по VIN.

Къде да търсите изискването, ако няма сервизна книжка

Първата подсказка е капачката на маслоналивната гърловина: Ford например пише на нея класа на вискозитета. Но това е само подсказка: на Ford му се наложи да сменя на част от пикапите и бусовете капачки с погрешно „5W-20“ вместо „5W-30“.

По-надеждният път е VIN кодът. Безплатно го разчита декодерът vPIC на американската агенция за безопасност на движението NHTSA: модел, моделна година, обем, турбокомпресор, гориво, а често и обозначението на двигателя. След това трябва ръководството за експлоатация точно за тази моделна година: повечето производители публикуват американските си ръководства в интернет.

Ще замени ли европейското масло ACEA изискването ILSAC?

Официална таблица на съответствията не публикуват нито API, нито ILSAC, нито ACEA. Но числата в самите стандарти подсказват нещо, и главното от тях е HTHS, вискозитетът на маслото в най-натоварените възли на горещия двигател (вижте статията за маслата 0W-16 и 0W-8).

Ето числата едно до друго:

Кога може: C6 (и C5) вместо 0W-20 или 5W-20

SAE изисква от 0W-20 HTHS не по-нисък от 2,6 мПа·с, а ACEA C5 и C6 – от 2,6 до 2,9: това е точно лентата, в която по правило попада американското 0W-20 или 5W-20. Но за турбодвигател с директно впръскване става само C6: в C5 няма изпитване за LSPI, каквото има в API SP/SQ и ILSAC. Такъв е например 1.5 EcoBoost в Escape (повече – в статията за LSPI). По пепел и фосфор изискванията са малко различни, но не са противоположни.

А на някои туби 0W-20 стоят едновременно ACEA C5 и API SQ със „звездичка“. Масло с двете обозначения и нужния вискозитет снема въпроса „ILSAC или ACEA“. Кода на производителя от ръководството (dexos1, Ford WSS…) търсете също на тубата. За класовете C – в статията за класификацията ACEA.

Друго е, ако ръководството иска 5W-30. За вискозитет 30 SAE изисква HTHS от 2,9, така че масло C5 или C6 не може да е 5W-30, а C2 (от 2,9) става само ако го посочва самото ръководство. Иначе вземайте 5W-30 със „звездичка“ и с кода на производителя.

Кога не: „по-гъстият запас“ A3/B4 или C3

Затова пък C3, C4 и A3/B4 изискват HTHS не по-нисък от 3,5 мПа·с, а това на практика е съвсем друг вискозитет. Да сипете такова масло вместо 0W-20 или 5W-20 от ръководството означава да промените вискозитета така, както производителят не е предвидил. A3/B4 освен това е с пълно съдържание на пепел, а фосфорът в него изобщо не е ограничен. На двигател под ILSAC, а още повече с филтър за твърди частици, такъв „запас“ не му трябва. Все едно да обуете за джогинг зимни обувки „за по-сигурно“: краката са защитени, само че никой не се е канил да тича с тях.

„Европейският близнак“ на същия модел

Този модел се продава и в Европа, значи и маслото е същото? Бива всякак.

Случва се да е същото. В ръководството на британската Kia Sportage (NQ5) за бензиновите двигатели е посочено 0W-20 от клас API SN PLUS/SP или ILSAC GF-6, тоест „американско“ масло.

Случва се да е друго. По правило американският Escape с двигател 1.5 EcoBoost е предвиден за северноамериканската спецификация на Ford 5W-20, а европейската Kuga със същия двигател – за европейската WSS-M2C948-B.

А случва се в друга страна да е разрешено повече. Японското ръководство на хибридния RAV4 препоръчва 0W-16, но ако няма такова, разрешава 0W-20 и дори 5W-30. Американските ръководства на Toyota за двигатели под 0W-16 са по-строги: 0W-20 е само временен изход до следващата смяна.

Затова решава пазарът, за който е произведена именно вашата кола, тоест нейният VIN. Какво е разрешил производителят на собствениците в друга страна, не засяга вашия двигател.

10 хиляди мили и украинските пътища

Американските интервали изглеждат щедри. Toyota от моделната 2010 година постепенно премина на 10 000 мили (около 16 000 км) за повечето коли, при които 0W-20 е задължително. Ford по правило дава до година или 10 000 мили, което настъпи по-рано. GM пише, че маслото трябва да се сменя поне веднъж годишно, каквото и да показва системата Oil Life.

Впрочем британската Toyota обслужва хибридния RAV4 по същия начин: веднъж годишно или на всеки 10 000 мили. Значи решават условията. Същата Toyota в бюлетин за американските дилъри пише направо: при „особени условия“ (черни пътища, теглене на ремарке, повтарящи се кратки пътувания в студ, дълга работа на празен ход) маслото трябва да се сменя на всеки 5000 мили (около 8000 км), независимо какво масло е налято. Познато ли ви е? За много коли в Украйна такива „особени“ условия са всекидневие. Повече – в статията за интервала на смяна на маслото днес.

Какво да направи собственикът на „американка“?

1. Установете двигателя по VIN и намерете американското му ръководство за съответната моделна година.

2. Купувайте вискозитет и код: масло със „звездичка“ GF-7A (за 0W-16 – с „щит“ GF-7B) и с кода на производителя, ако го има в ръководството (dexos1, Ford WSS-M2C…, MS-…). Маслата GF-6 от 1 октомври 2026 г. загубиха „звездичката“ и „щита“, макар че още дълго ще стоят по рафтовете.

3. ACEA – само точен съответник: C6 вместо 0W-20 или 5W-20 (C5 – само за двигател без турбо), C7 вместо 0W-16; за 5W-30 съответник няма, затова вземайте „звездичка“. A3/B4, C3 или 5W-40 „за по-сигурно“ вместо 0W-20 не сипвайте.

4. Интервала смятайте по колоната за особени условия: в града, на къси разстояния и през зимата – по-скоро 8000 км, отколкото 16 000, и не по-рядко от веднъж годишно.

Ще повторя за пореден път: колата от САЩ не е изключение от правилото, а негово потвърждение: маслото го избира производителят на вашия автомобил, и то точно за пазара, за който автомобилът е произведен. Най-доброто масло е онова, което отговаря на ръководството.