Трактор или багер: Cummins, CAT, Deutz, JASO DH – какво масло?

Картината е позната на всеки, който държи стопанство или малък парк техника: трактор, комбайн, товарач, два багера, и всеки има свой двигател. Върху варела с дизелово масло със ситен шрифт са наредени цели десетина кода: Cummins CES 20086, CAT ECF-3, Mack EO-O Premium Plus, Deutz DQC IV-18 LA, MTU 3.1, JASO DH-2. Продавачът махва с ръка: „Ами това е все 15W-40 за дизел, лейте го навсякъде – и в двигателя, и в хидравликата.“ Всъщност всеки такъв код е отделно изискване и далеч не всички се заместват взаимно.

За едно масло за цял смесен парк вече стана дума в статията за маслата за смесен парк автомобили; оттогава намирането на такова решение стана по-трудно и тези кодове са една от причините. Одобренията на европейските марки камиони (а с тях и Mack EOS-4.5: Mack е част от групата Volvo) са разгледани в статията за маслото за камион и автобус. Тук са двигателите, които най-често се срещат в селскостопанската и строителната техника.

Защо кодът се търси в ръководството и върху двигателя, а не върху капака

Техниката живее не в километри, а в моточасове: големи натоварвания, прах, дълга работа на празен ход, гориво от различни варели. А производителят на трактора или багера нерядко слага двигател на друга фирма. Тогава в ръководството на машината стои или кодът на производителя на двигателя, или собственият код на производителя на техниката (при CNH например това са кодовете MAT за моторните масла). Така че първо трябва да знаете кой е направил двигателя и какво изисква ръководството на машината. Да търсиш изискването към маслото по марката на капака е горе-долу като да избираш батерии по цвета на дистанционното.

Накратко, кодът на производителя на двигателя по правило е клас API или ACEA, към който производителят на двигателя е добавил собствени изпитвания или собствени граници. Затова „API CJ-4“ върху тубата не винаги означава „Cummins CES 20081“, макар че в основата и на двете е един и същ клас.

Американски двигатели: Cummins, CAT, Detroit, Mack

Американските производители градят изискванията си върху дизеловите класове API, така че се четат удобно като „стълба“:

1. Кодът изисква повече от класа. CES 20076 е CH-4 плюс 300-часово изпитване на двигател Cummins M11. Среща се и CES 20077 на европейска основа: клас ACEA E5 плюс още едно 300-часово изпитване (самият E5 отдавна го няма). CAT ECF-2 е пълната програма на CI-4 плюс 500-часово изпитване на двигател C13 и сулфатна пепел не повече от 1,5%. А ECF-3 е просто пълната програма на API CJ-4 без съкращения (тестът C13 в нея и без това го има).

2. Новият код покрива стария. Cummins препоръчва CES 20086 навсякъде, където преди е препоръчвал 20081. Отделен код на CAT за CK-4 в нашия каталог няма: маслата CK-4 най-често носят ECF-3 (от 44 масла с ECF-3 клас CK-4 имат 41). А API вече е одобрила и следващите класове, CL-4 и FB-4, като маслата по тях ще се лицензират от 2027 г.

3. FA-4 е отделен клон. Тези масла имат по-нисък високотемпературен вискозитет HTHS, не са обратно съвместими и API ги е създала за част от пътните двигатели от 2017 г. и по-нови. Detroit води списъка 93K223 само за двигатели, сертифицирани по американските норми EPA 2010 и по-късни. В двигател на трактор или багер FA-4 се налива само ако ръководството го разрешава изрично.

А кой стои зад кода? Caterpillar в самата спецификация ECF-3 пише, че не проверява твърденията на производителите на масла за съответствие с нея, така че ECF върху тубата по правило е думата на производителя на маслото. Detroit, напротив, публикува на сайта си списъци с одобрени масла за всеки номер DFS. Как се различава одобрение от „отговаря на изискванията“, е разказано в статията как да проверите одобрението на маслото.

Ако пък в ръководството на стар трактор пише просто API CF или CD, какво да се прави, е обяснено в статията за клас API CF. А CI-4, както и преди, става за дизели без филтър за сажди (вижте клас API CI-4).

Deutz и MTU: свои класове, свои списъци

Deutz води собствена система от класове на качество DQC от 2007 г. В основата на всеки клас е клас ACEA или API, а в класове III и IV има и собствени изисквания на Deutz:

• DQC I-02 – минимално ниво: ACEA E2 или API CF/CF-4;
• DQC II-18 – ACEA E4/E7 или API CI-4;
• DQC III-18 – E4/E7 плюс изисквания на Deutz;
• DQC IV-18 – E4 плюс изисквания на Deutz, най-дългият интервал на смяна;
• DQC II-18 LA, III-18 LA, IV-18 LA – нископепелни (LA) варианти на същите нива за двигатели със системи за пречистване на изгорелите газове; в основата са E6, E9, CJ-4 или CK-4. IV-18 LA става и за двигатели TTCD.

Цифрите след тирето са поколението на изискванията. Серията -10 беше заменена от серия -18 (сред причините се посочват европейските норми Stage V, въведени от 2019 г.), а одобренията по -10 важаха най-късно до 31 декември 2024 г. Масло от по-висок клас DQC става там, където се изисква по-нисък, но само в рамките на своя клон: ако в ръководството е посочен клас с LA, трябва нископепелно масло LA. Одобрените масла Deutz публикува в отделен списък на сайта си.

При MTU категориите са 1, 2, 2.1, 3 и 3.1: колкото по-голяма е цифрата, толкова по-високи са изискванията, а „.1“ означава нископепелно масло. Одобрените масла MTU изброява в своите спецификации. За генераторни двигатели от серии 2000 и 4000 без центробежен филтър MTU ориентировъчно дава 250, 500 и 750 моточаса между смените за категории 1, 2 и 3, като тези цифри трябва да се потвърждават с анализ на маслото.

Японска техника: JASO DH-1 и DH-2

Японската класификация на дизеловите масла JASO M355 принадлежи на Обществото на автомобилните инженери на Япония. Класът DH-1 се появи през 2000 г. за двигатели без филтър за сажди, DH-2 – през 2005 г., вече с намалено пепелно съдържание за двигатели с филтър. Ако в ръководството на японска машина пише JASO DH-1 или DH-2, търсете именно това означение. Върху маслата в нашия каталог DH-2 най-често стои до ACEA E11, E9 или E7.

Сернисто гориво, TBN и Stage V

Сярата от горивото изгаря и се превръща в киселини, които попадат в маслото. Неутрализират ги алкалните добавки, а техният запас показва алкалното число на маслото, TBN. Колкото повече сяра има в горивото, толкова по-бързо този запас се изчерпва.

MTU пише направо: ако в горивото има над 0,5% сяра, трябва масло с TBN над 8 мг KOH/г и по-къси интервали, а нископепелните масла от категории 2.1 и 3.1 са одобрени само за гориво с не повече от 50 мг сяра на килограм. В препоръките си от 2017 г. Cummins не съветва да се наливат масла CES 20081, 20086 и 20087 в двигатели без система за пречистване на изгорелите газове, ако горивото съдържа над 15 ppm сяра: началното TBN при тях по правило е по-ниско, а за този случай се препоръчва CES 20078. Така че „по-новият“ код не винаги е по-добър: маслото CK-4 в стар двигател на сернисто гориво не е ъпгрейд.

Но има и обратна страна. Съвременен двигател Stage V или Tier 4 с филтър за сажди, ако работи на масло с повече пепел, предназначено за двигатели без филтър (като CI-4), постепенно ще запушва филтъра с пепел (за това – в статията за дизела с филтър за сажди).

Един варел за целия парк?

На един варел нерядко стоят кодовете на Cummins, CAT и Deutz наведнъж. Но проверката трябва да се прави за всяка машина: нужният код и вискозитетът трябва да са върху етикета за ВСЕКИ двигател. Двигател без филтър на съмнително гориво и двигател Stage V с филтър по правило не могат да се обслужват с едно масло.

Скоростна кутия, хидравлика, мокри спирачки: отделна история

В трактора скоростната кутия, хидравликата и мокрите многодискови спирачки често работят на едно и също масло. Тук има значение не само смазването, но и триенето: дисковете на съединителя и на спирачките трябва да захващат без буксуване и без вибрации. Миещите добавки и модификаторите на триенето в моторното масло са предвидени за съвсем друго.

Затова при тези възли има свои кодове: Caterpillar TO-4 за кутии с превключване под товар (powershift), бордови предавки и мокри спирачки; John Deere JDM J20C, CNH MAT 3525, Massey Ferguson MF 1135 и MF 1141, Ford/New Holland M2C134D за универсалните тракторни масла. Самата Caterpillar предупреждава, че нейното трансмисионно масло GL-5 не отговаря на изискванията на TO-4 и не става там, където се изисква TO-4. Ако производителят на машината разрешава моторно масло в хидравликата, той го пише изрично, с клас и вискозитет. Не го пише – не експериментирайте.

Какво да направи собственикът на техника

1. Табелката на двигателя и ръководството. Кой е направил двигателя и какъв код изисква ръководството: CES, ECF, DQC, категория MTU, JASO DH или собствен код на производителя на машината.

2. Кодът и вискозитетът върху етикета. И обърнете внимание как е написан: „approved“ или „meets“.

3. Горивото. На двигател с филтър за сажди трябва гориво с ултраниско съдържание на сяра. За стар двигател на съмнително гориво потърсете какво ръководството съветва точно за сернисто гориво, скъсявайте интервала и от време на време давайте маслото за анализ.

4. Кутията и хидравликата – по собствения им код, а не с „онова, което е останало във варела“.

Ще повторя още веднъж: при техниката, както и при леката кола, решава изискването от ръководството – на производителя на двигателя или на самата машина, – а не надписът „за дизел“ и не съветът на продавача. А ремонтът на двигателя на един багер излиза много по-скъпо от най-скъпия варел масло.