Ангренажен ремък в масло: какво масло за PureTech и EcoBoost?

Свикнали сме, че ангренажният ремък живее под пластмасов капак отстрани на двигателя и няма нищо общо с маслото: ако по ремъка се появи масло – търсете теча, преди маслото да го е разяло. Така беше при повечето двигатели, с които израснаха няколко поколения автомобилисти, от Лада Самара до дизеловите Volkswagen. Но това съвсем не означава, че и вашият е устроен така: в много европейски коли, произведени след 2010 г., има двигатели, в които ангренажният ремък работи направо в маслото – и за тях маслото е много по-важно от обикновено.

Най-известните примери са 1.2 PureTech, който се монтираше на Peugeot, Citroën, Opel и DS, и 1.0 EcoBoost на Ford; ремък в масло има и в някои двигатели на VW и Toyota. Немалко такива коли пристигат в Украйна като употребявани от Европа, а продавачите на автопазара, като правило, мълчат за тази особеност. А често и самите те не знаят за нея.

Какво е „мокър“ ремък

„Мокрият“ ремък е зъбчат ангренажен ремък, който работи вътре в двигателя и постоянно се облива с моторно масло. Материалът му е специален, но е предвиден за масло с определен състав – онова, с което го е изпитвал производителят на двигателя, а не за каквато и да е течност в картера.

Гумените ботуши служат с години във вода, защото за нея са направени; постойте в тях един час в разтворител – и ще видите какво ще остане от тях. Така и ремъкът: в „своето“ масло изкарва срока си, в „чуждо“ се предава много по-рано.

Защо конструкторите са избрали такова решение – въпрос към тях. За нас е важно друго: това са предимно малки бензинови двигатели, често с турбо, с директно впръскване, а точно такива страдат най-много от бензин в маслото.

Какво го убива

Причините по същество са три и всички са свързани с маслото.

1. Неподходящо масло. Друга база, друг пакет добавки, друг вискозитет – и материалът на ремъка може да започне да набъбва. Маслото, което продавачът нарече „универсално, за всички двигатели“, за този двигател може да се окаже точно онзи разтворител.

2. Гориво в маслото. При кратки пътувания такъв двигател не успява да загрее и част от бензина попада от стените на цилиндрите в картера. В едно от лабораторните изпитвания на такъв двигател горивото е достигнало до 9% от маслото, а вискозитетът му е спаднал осезаемо. Такава смес вече не е маслото, на което са разчитали конструкторите на ремъка.

3. Забавена смяна. Колкото по-дълго работи маслото, толкова повече гориво, влага и продукти от горенето има в него и толкова по-малко защита дава.

Какво следва? Ремъкът набъбва и започва да се разслоява, дребни парченца гума падат в картера и запушват мрежата на маслоприемника. Маслената помпа вече не може да изпомпва маслото, налягането пада и двигателят остава без мазане – с всички последствия, чак до основен ремонт. Не се усмихвайте – ремък, който никога не сте виждали, може да убие двигателя, без дори да се скъса.

Какво масло е нужно

Ще повторя още веднъж: маслото се избира по изискването на автопроизводителя – одобрение, клас, вискозитет – и точно в този ред. Как да намерите това изискване, е разказано в статията за препоръките на производителя. А при двигател с ремък в масло одобрението е и въпрос дали ремъкът ще издържи.

За 1.2 PureTech в документацията се срещат няколко семейства одобрения – бившите на PSA и сегашните на Stellantis, които ги замениха:

PSA B71 2312 – масло 0W-30; мястото му в новата система зае одобрението Stellantis FPW 9.55535/02.

PSA B71 2010 – масло 0W-20 с ниско съдържание на сулфатна пепел, фосфор и сяра (за двигатели с филтър за твърди частици); на негово място дойде FPW 9.55535/01.

FPW 9.55535/03 – масло 5W-30, приблизително съответства на бившето PSA B71 2290.

Кое от тях е нужно точно на вашия двигател, зависи от поколението и годината на производство. А за част от тези двигатели производителят впоследствие преразгледа изискванията и там, където някога се допускаше 0W-30, в актуалния план за обслужване вече може да стои 0W-20. Затова едно „правилно“ одобрение „за PureTech“ няма да ви назова – то просто не съществува. Решават сервизната книжка и действащият регламент на Stellantis за кода на вашия двигател; при съмнение официалният представител на марката ще го посочи по VIN номера.

Отделно за собствениците на Opel: ако под капака има 1.2 PureTech, обичайното за Opel одобрение dexos тук няма отношение – такива двигатели изискват одобрения на PSA/Stellantis (повече – в статията за Opel без GM).

За 1.0 EcoBoost с ремък в масло Ford навремето въведе отделно одобрение WSS-M2C948-B (масло 5W-20). Какво точно е записано за вашия двигател – пак вижте в сервизната книжка. И се уверете, че във вашата кола наистина има ремък: в по-новите версии част от двигателите получиха верига.

И още нещо. Надписът „отговаря на изискванията на B71 2312“ или „препоръчва се за…“ на тубата е заявление на самия производител на масло, а не одобрение. За разликата между тях вече стана дума в статията какво представляват одобренията на маслата. Тук е по-добре да имате масло, което автопроизводителят сам е проверил и е вписал в своя списък.

Интервал и съвети към собственика

Интервалът на смяна на маслото от сервизната книжка е максимум, а не норма, и при такива двигатели това личи особено. Карате предимно в града, на къси разстояния, в задръствания – бензинът в маслото се натрупва по-бързо и си струва да го сменяте по-често. Повече – в статията за факторите, които съкращават сервизния интервал. Ремъкът също не е вечен: за част от PureTech производителят преразгледа и регламента за неговата смяна, така че гледайте актуалния план, а не само стария запис в книжката.

Какво още си струва да направите:

1. Когато купувате употребяван автомобил, изяснете какъв двигател има под капака, кога е сменян ремъкът и с какво масло е зареждан. Няма отговор – включете смяната на ремъка и маслото в цената на покупката.

2. В сервиза назовете нужното одобрение и погледнете тубата, от която наливат. „Нормална синтетика, на всички такава сипваме“ – за този двигател това не е отговор.

3. Ако ремъкът вече е сменян заради разслояване, попитайте дали са почистили картера и мрежата на маслоприемника. Новият ремък няма да ви спаси от парчетата на стария, останали в картера.

4. Светна лампата за налягане на маслото – гасете двигателя веднага, а не карайте „до гаража“.

5. Никакви добавки. Маслото с одобрение е минало проверката на автопроизводителя точно за този двигател; какво ще направи с ремъка поредната „чудодейна“ добавка, не знае никой, включително нейният продавач.

Ремъкът в масло не прощава това, което обикновеният двигател търпи с години: чуждо масло, бензин в картера и забавена смяна. Наливайте това, което е записано за вашия двигател, сменяйте маслото навреме – и ремъкът ще има всички шансове да изкара срока си.

Прочетете допълнително:

• LSPI: защо на малкия турбодвигател му трябва съвременно масло?
• Интервалът на смяна на маслото днес: Longlife, индикаторът и кратките пътувания