Видове автомобилни хладилници

Хладилникът за автомобил е специален минихладилник, конструиран за нелеки пътни условия. В тази статия ще стане дума за истински хладилници, които охлаждат продукти. Хладилните чанти и изотермичните контейнери също са много удобни на път и също се ползват с голяма популярност сред любителите на почивка сред природата, но по същество те не са хладилници, тъй като могат само да запазват топлина, а не да охлаждат.

Автомобилните хладилници се разработват, изхождайки от това, че трябва:

• да работят от електромрежата на автомобила (постоянен ток с напрежение 12 V или 24 V);
• да бъдат достатъчно здрави, да издържат на разтръскване и удари;
• да имат габарити, достатъчни за разполагане в багажника или салона на автомобила.

Автохладилникът може да бъде термоелектричен, компресорен или абсорбционен.

Термоелектричните хладилници са хладилници с най-малък обем – 0,5–50 литра. Абсорбционните хладилници се произвеждат с обем 24–140 литра, компресорните хладилници са ограничени само от габаритите на автомобилното пространство – по правило компресорните хладилници са с вместимост от 18 до 220 литра. Всички тези типове автохладилници присъстват на пазара, макар делът на компресорните автомобилни хладилници да е значително по-малък от дела на термоелектричните хладилници. Това се дължи на факта, че компресорът на хладилника изисква определени условия за монтаж, освен това при нарушаване на херметичността на агрегата от него веднага изтича токсичен за човека хладилен агент.

Ако сравняваме автохладилниците по икономичност, най-добри показатели има компресорният хладилник, на второ място е абсорбционният, на трето – термоелектричният. При това колкото по-голям е обемът на хладилника, толкова по-забележима е тази разлика в разхода на електроенергия.

Приблизително същите показатели имат минихладилниците и по ефективност на охлаждане. Най-бързо охлаждат компресорните хладилници, най-бавно – термоелектричните. Затова производителите препоръчват да се поставят в термоелектричния автохладилник предварително охладени продукти, а самата камера на хладилника да се охлажда с акумулатори на студ. Същия съвет може да се даде и на собствениците на абсорбционни автохладилници, макар че те охлаждат все пак по-бързо от термоелектричните.

Още един показател, в който компресорният хладилник явно печели пред другите типове хладилници, е максималната температура на охлаждане. Компресорните хладилници или фризери без проблем поддържат температура в диапазона +4 – –18 градуса по Целзий, докато рядко срещаните модели термоелектрични и абсорбционни хладилници охлаждат под +3 градуса (макар такива модели автохладилници-фризери да съществуват). При това способността на компресорния хладилник да охлажда или замразява не зависи от температурата на околната среда, а термоелектричните и абсорбционните хладилници по правило охлаждат не повече от 18–30 градуса под температурата на околната среда.

Абсорбционният автохладилник може да работи без електроенергия (на газова бутилка), такъв начин е дори по-икономичен: една петлитрова бутилка стига за 230 часа работа на хладилника. Тази възможност е основното предимство на абсорбционните електрогазови автохладилници. За съжаление охлаждащият агрегат на абсорбционните хладилници, също като компресора, е доста чувствителен към степента на наклон на автомобила и не работи при наклон над 30 градуса.

Термоелектричният хладилник за автомобил няма този недостатък. Повечето модели термоелектрични хладилници могат да работят както легнали, така и „изправени“, и дори на страна. Както и абсорбционният хладилник, термоелектричният минихладилник е екологично чисто устройство, което няма вреден хладилен агент. Основното предимство на термоелектричните хладилници е способността им да се превключват в режим на затопляне. Такъв електроуред е много удобен при дълго пътуване, когато например обядът трябва първо да се запази, а после – да се затопли.

Е, и последният показател – цената. Най-евтини са термоелектричните автомобилни хладилници, най-скъпи – компресорните.