Какво е антифриз?

На този сайт става дума предимно за моторното масло, но двигателят има още една течност, от която животът му зависи не по-малко – охлаждащата. За нея автомобилистите обикновено се сещат в два случая: когато моторът кипне в задръстване или когато през зимата под колата протече. Нека разберем какво е антифриз, с какво се различава от тосола и как да не купим вместо него оцветена вода.

Защо не вода?

Охлаждащата течност трябва да държи температурата на двигателя в работните граници, каквото и да става наоколо: жега, студ, задръстване или магистрала. Работната температура на съвременния мотор е 90–100 °C, а заради ниските капаци радиаторите станаха по-компактни, така че течността се нуждае от резерв до точката на кипене поне 10–20 градуса.

Водата се справя зле с тази задача. Дори в херметична система, където капачката на радиатора поддържа свръхналягане около 0,5 атм, водата кипи приблизително при 110–112 °C, а разтворът на етиленгликол във вода – при 118–120 °C. През зимата е още по-лошо: при замръзване водата се разширява и може да спука блока, радиатора или маркучите, а замръзналият термостат практически спира циркулацията. Водно-гликоловият разтвор на студа се превръща не в лед, а в гъста каша и почти не се разширява, затова не разкъсва системата.

Интересно е, че чистият етиленгликол (кипи при 197 °C) сам по себе си замръзва още при около минус 13 °C. Ниската температура на замръзване дава именно сместа с вода в правилната пропорция, затова концентрат без разреждане не бива да се налива, а „повече гликол за по-сигурно“ е лоша идея.

Освен вода и гликол (понякога вместо етиленгликол се използва пропиленгликол) антифризът съдържа пакет добавки: инхибитори на корозията за чугун, алуминий, мед, месинг и спойки, алкални компоненти и пеногасител. Именно по пакета добавки марките антифриз се различават една от друга и именно от него зависи дали антифризът е добър или не.

Тосол и антифриз

Антифриз е общото название на незамръзващите охлаждащи течности. Тосолът не е отделно вещество, а марка антифриз, която се произвеждаше още в СССР и се произвежда и до днес. Марките тосол са три:

1. ТОСОЛ А-40 – готова течност, предназначена за студове приблизително до минус 40 °C. Най-разпространената.

2. ТОСОЛ А-65 – за региони с по-сурови зими, приблизително до минус 65 °C.

3. ТОСОЛ-А – концентрат, който се използва само след разреждане с вода.

Какво да наливате в колата си? Това, което е предвидено от производителя на автомобила (за това – в бележката за избора на охлаждаща течност). Ако се допуска тосол – става и тосол, но от известен производител, със сертификат и купен не от случаен продавач на пазара.

Как да проверите антифриза при покупка

Експресен анализ на антифриз извън лаборатория за съжаление не съществува, но явния фалшификат може да отсеете по три признака:

1. Плътност. Именно тя говори за концентрацията на гликол, а значи и за температурата на замръзване. Можете да я проверите с ареометър или просто като претеглите точно един литър течност. При ТОСОЛ А-40 при 20 °C плътността трябва да е 1,067–1,072 г/см³, тоест литърът тежи 1067–1072 г.

2. Киселинност (pH). Показва колко алкални компоненти, които пазят метала от корозия, са останали в добавките. Измерва се с обикновена индикаторна (лакмусова) хартийка. За ТОСОЛ А-40 за норма се смята pH 7,5–8,5. Ако алкалите са малко, такъв антифриз няма да служи дълго.

3. Пяна. Разклатете тубата: пяната трябва да е малко и да се слегне бързо. Ако пяната се задържа дълго, в течността няма пеногасител.

И отделно за „народния“ метод. Етиленгликолът наистина е сладникав на вкус, оттам идва и името „гликол“. Но той е силна отрова, затова в никакъв случай не опитвайте антифриза на вкус. По същата причина го съхранявайте далеч от деца и домашни любимци.

Цветът не казва нищо за качеството

Червен, син, зелен, жълт – това е просто багрило, което се добавя в завода, за да се вижда нивото на течността в полупрозрачния разширителен съд. Цветът не казва нищо нито за качеството, нито за състава, а „наситен цвят – значи свеж и добър“ е същият мит като това, че еднакви по цвят течности могат спокойно да се смесват.

Колко служи и може ли да се смесва

Антифризът, както и моторното масло, старее: за час работа той минава през охладителната система стотици пъти при температура 90–100 °C и повече. Добавките постепенно се изразходват, алкалният резерв спада, течността започва да разяжда метала и гумата. Затова охлаждащата течност има свой интервал на смяна: за течностите от типа на тосола това обикновено са две-три години или около 60 хил. км, а точният срок за вашия автомобил е в сервизната книжка. Ако течността е помътняла, покафеняла или в нея се е появила утайка, трябва да се смени, без да се чака срокът.

С доливането правилата са прости:

• доливайте същата течност, която вече е налята, а още по-добре – от същата марка и от същия производител;
• не смесвайте различни антифризи, включително тосол с антифриз, ако производителят на колата изисква антифриз (до какво водят такива експерименти – в статията за тосола и антифриза);
• в безизходна ситуация може да се долее дестилирана вода, но след това цялата течност в системата е по-добре да се смени;
• разреждайте концентрата само с дестилирана вода, не с чешмяна.

Повече за стареенето и смяната на охлаждащата течност можете да прочетете в статията етиленгликолът и други постижения в защита на автомобила. А накрая ще кажа същото, което казвам и за маслото: спестяването от охлаждащата течност и пропуснатият срок за смяна излизат на мотора много по-скъпо от самата течност.