Спирачна течност DOT 4 LV: с какво да доливаме и кога да я сменяме?
Или защо на тубата вече пишат „LV“
В този раздел: 12 статии
- Накратко: за смяната на трансмисионното масло
- Избор на ОТ
- Охлаждаща течност
- Накратко: трансмисионни масла
- Тосол и антифриз, технически течности на нашия автомобил
- Етиленгликолът и другите постижения в защитата на автомобила
- Приложение на антигел-добавки през зимата
- Какво е антифриз?
- Антифризът днес: G12evo, G13 и защо цветът не казва нищо
- Спирачна течност DOT 4 LV: с какво да доливаме и кога да я сменяме?
- ATF, CVT и DSG: какво да наливаме в съвременните скоростни кутии?
- Какви масла и течности са нужни на електромобила?
Ситуацията е позната: на сервизното обслужване техникът сочи резервоарчето, в което спирачната течност е до долната черта, и съветва да се долее. В магазина на рафта стоят DOT 4, DOT 4 Plus, Super DOT 4, DOT 4 LV, DOT 5.1, а продавачът уверено заявява, че „всичко е едно и също, вземете която и да е четворка“. Всъщност не съвсем. Спирачната течност е една от малкото течности в автомобила, от които зависи не ресурсът на някой възел, а дали колата ще спре. А сега тя има и нова разновидност.
Казано простичко, спирачната течност предава усилието от педала към спирачките на колелата и не бива нито да кипи в жегата, нито да се сгъстява в студа. Оттам и изискванията към нея.
Какво означават DOT 3, 4, 5.1 и 5
DOT не е марка, нито производител, а съкращение от названието на Министерството на транспорта на САЩ (Department of Transportation), чийто стандарт FMVSS 116 задава минималните изисквания към спирачните течности; международният стандарт ISO 4925 има съответните класове 3, 4 и 5.1. Както при класовете на маслото, цифрата на тубата е набор от изисквания, а не рецепта (за това вече стана дума в статията за аналозите и заместителите).
Главните изисквания са две: температурата на кипене и вискозитетът в студа. Кипенето се проверява два пъти – за „суха“, тоест прясна течност, и за „влажна“, в която вече има около 3,7% вода:
| Клас | Основа | Кипене на „суха“, не по-ниско от, °C | Кипене на „влажна“, не по-ниско от, °C | Вискозитет при −40 °C, не повече от, мм²/с |
|---|---|---|---|---|
| DOT 3 | гликоли | 205 | 140 | 1 500 |
| DOT 4 | гликоли | 230 | 155 | 1 800 |
| DOT 5.1 | гликоли | 260 | 180 | 900 |
| DOT 5 | силикон | 260 | 180 | 900 |
DOT 3, DOT 4 и DOT 5.1 са роднини: и трите са на гликолова основа и се смесват помежду си, а по-голямата цифра тук означава по-високи изисквания към температурата на кипене. Но DOT 5 е съвсем друга, силиконова течност, и с гликоловите не се смесва в никакъв случай: еднородна смес няма да се получи, а влагата, попаднала в системата, се събира отделно и разяжда метала. Не се усмихвайте – заради една точка и една единица DOT 5 и DOT 5.1 наистина се бъркат.
И веднага ще уточня: „по-голямата цифра“ не означава „по-добра за вашата кола“. В студа DOT 4 по стандарт може да е дори по-гъста от DOT 3. За каква течност е проектирана спирачната система, знае само производителят на автомобила.
Клас 6 и DOT 4 LV
Сега погледнете последната колона на таблицата. На обикновената DOT 4 е позволено да се сгъсти в студа до 1 800 мм²/с. А съвременната кола спира не само с крака на водача: ABS и системата за стабилизация (ESP или ESC) сами, много бързо свалят и отново вдигат налягането във всяко колело, като прекарват течността през клапани с тънки канали. Опитайте се през зимата да изстискате мед от спринцовка през тънка игла – горе-долу така се чувства блокът на ABS със сгъстена течност в студа.
Затова стандартът ISO 4925 има и клас 6. По същество това е гликолова DOT 4, чийто вискозитет при −40 °C е не повече от 750 мм²/с – над два пъти по-малко, отколкото е позволено на обикновената DOT 4 – а температурата на кипене е дори малко по-висока: не по-ниско от 250 °C за „суха“ и 165 °C за „влажна“. Има и клас 7: същият нисък вискозитет, но с температури на кипене на нивото на DOT 5.1. Много нови европейски автомобили се зареждат в завода именно с течност клас 6.
Най-често такава течност се обозначава като DOT 4 LV (от английското low viscosity – нисък вискозитет); срещат се и названия като DOT 4+ или Super DOT 4. Но имайте предвид – тези названия никой не ги защитава и „плюс“ може да се нарече и обикновена DOT 4 с по-висока температура на кипене. Така че търсете на етикета не дума, а клас: „ISO 4925, клас 6“ (Class 6) или DOT 4 LV.
Но преди да доливате каквото и да е, изяснете защо течността е намаляла. Най-често са се износили накладките: буталата на спирачните апарати са излезли по-навън и течността от резервоарчето е отишла след тях. След смяната на накладките нивото ще се върне само, така че не пълнете резервоарчето „до гърлото“. А ако накладките са още дебели, а нивото пада – търсете теч, и то не в магазина, а в сервиза.
С какво тогава да доливаме?
1. С това, което изисква производителят на автомобила. Ако в сервизната книжка или в ръководството за експлоатация пише DOT 4 LV или клас 6, доливайте именно нея. Как завърши историята с първата попаднала спирачна течност от авторинка, е разказано в статията за това какви експлоатационни течности да купуваме.
2. Обикновената DOT 4 се смесва с DOT 4 LV, и двете са гликолови. Но сместа вече няма да е клас 6: в студа тя ще се сгъстява повече, отколкото са разчитали конструкторите на ABS. Като изход на пътя – може, но при първа възможност течността е по-добре да се смени изцяло.
3. DOT 4 LV по правило може да се налее и там, където производителят изисква обикновена DOT 4, ако на етикета е посочено съответствие с DOT 4: тя покрива изискванията на DOT 4 със запас, а в студа е и по-рядка.
Защо течността трябва да се сменя, дори ако не намалява
Гликоловата спирачна течност е хигроскопична: малко по малко поема влага от въздуха – през отвора в капачката на резервоарчето, през гумените маркучи, при всяко отваряне на капачката. Нивото от това не се променя, но температурата на кипене пада: прясната DOT 4 по стандарт трябва да кипи при не по-малко от 230 °C, а с около 3,7% вода границата слиза до 155 °C.
С какво заплашва това, е лесно да си представите: дълго спиране по нанадолнище => спирачните апарати се нажежават => водата в течността завира => в системата се появяват мехурчета пара => парата, за разлика от течността, се свива => педалът пропада. И това се случва не на паркинга, а точно тогава, когато спирачките са най-нужни. Освен това водата бавно разяжда отвътре спирачните апарати, цилиндрите и блока на ABS.
Затова срокът за смяна на спирачната течност се брои в години, а не в километри: по правило веднъж на две години, независимо от пробега, а точният срок за вашия автомобил е в сервизната книжка (вижте бележката сменяйте всички течности). Кола, която е престояла две години в гараж, също толкова се нуждае от смяна: течността набира влага с времето, а не с километрите. И цветът тук нищо не казва – течност с опасно количество вода може да изглежда съвсем прясна. Съдържанието на вода или температурата на кипене ще покаже само тестер в сервиза.
И така, спирачната течност не се избира по по-голямата цифра и не се долива вместо смяна: налива се тази, която изисква производителят на автомобила, и се сменя в срока от сервизната книжка. А ако смяната ви се струва излишен разход – проверете за сравнение цената на нов блок на ABS.
Прочетете още: