Трансмисионно масло: GL-4 или GL-5, 75W-90 или 80W-90?

И така, в сервизната книжка на колата ви за ръчната кутия пише „API GL-4, SAE 75W-90“. На рафта една до друга стоят туби с GL-4, GL-5, „GL-4/GL-5“, „GL-4+“, а някои и с някакво MT-1, и продавачът съветва: „Вземете GL-5, тя е по-висока, покрива всичко“. Познато ли ви е? Всъщност GL-4 и GL-5 не са две стъпала на качеството, а масла за различни възли, и „по-високата“ GL-5 в кутия, която иска GL-4, може да навреди.

Основното вече е казано в статията за течностите за скоростните кутии: GL-5 е предназначена за хипоидните предавки на мостовете, GL-4 се посочва за определени ръчни кутии, а стандартът за вискозитет SAE J306 в редакцията от 2019 г. получи нови, по-течни класове. Тук ще разгледаме по-подробно какво стои зад всеки надпис на тубата.

Какво казва самият API: редът от GL-1 до MT-1

Категориите на трансмисионните масла се описват в документ на Американския петролен институт (API) с номер 1560. В деветата му редакция (ноември 2023 г.) редът изглежда така:

Две неща тук учудват мнозина. Първо: GL-4 по определението на API е преди всичко категория за мостове, а в кутиите я наливат там, където производителят е решил така. Второ: за действаща API признава само GL-5, а останалите, заедно с GL-4 и MT-1, е преместил в „неизползваните“: автопроизводителите са променили изискванията си или е изчезнало оборудването за изпитвания. За GL-4 API пише направо: надписът продължава да се използва по тубите, но няма с какво да се провери, така че на купувача се препоръчва да поиска от доставчика документи за по-стари изпитвания.

Откъде тогава идва GL-4 на новите туби? Отрасловото издание за смазочни материали още през 2010 г. описа разпространен начин: взема се пакет добавки, преминал изпитванията за GL-5, и се слага половин доза от него. Както пише същото издание, нито един документ на API, SAE или ASTM не описва такъв начин. Така че зад надписа „GL-4“ на нова туба, по правило, стои думата на производителя на маслото: да се провери по методиката на API днес няма с какво.

Защо GL-5 не замества GL-4: синхронизатори и сяра

В хипоидната двойка на моста зъбите не само се търкалят, но и се плъзгат силно един по друг под огромно налягане. За да не се задира металът, в маслото слагат сяро-фосфорни EP добавки: при нагряване в зоната на контакт те реагират с повърхността на стоманата и образуват защитен слой. За моста – точно каквото трябва.

А в синхронизираната кутия пръстените на синхронизаторите биват месингови, от спечен бронз или с молибденово покритие, и на маслото там му е нужно известно триене, та синхронизаторът да изравнява оборотите на зъбните колела. По оценка на специализираното издание Machinery Lubrication, в маслата GL-4 сяро-фосфорните добавки са най-често два пъти по-малко, отколкото в GL-5, а излишъкът от тях върху горещия мек, „жълт“ метал може да го разяде. Освен това на маслото, съставено за мост, често му липсват фрикционните свойства, от които се нуждае синхронизаторът. Следствието е преждевременно износени синхронизатори, а с тях и стържене при превключване. Горе-долу като препарата за почистване на фурна: загорялата мазнина я маха отлично, но сребърната лъжица с него никой не я чисти.

Оттук няколко правила за четенето на тубата.

1. „GL-4/GL-5“ на една туба. Така производителят на маслото заявява, че то става и за кутия, и за мост. Сред маслата в нашия каталог с категории GL приблизително всяко пето заявява и двете. Но това е декларация на производителя на маслото: дали става точно за вашата кутия, решава записът в документацията на автомобила, а не двойният надпис.

2. „GL-4+“ (GL-4 Plus). Такава категория в API 1560 изобщо няма. Какво точно означава „плюсът“, определя само този, който го е отпечатал.

3. MT-1. Според API това е категория за несинхронизирани кутии на камиони и автобуси и API отделно подчертава, че тя не покрива изискванията на синхронизираните кутии на леки автомобили. Така че MT-1 на тубата не казва нищо за пригодността на маслото за синхронизирана кутия на лек автомобил.

Мост, кутия, трансаксл: кому какво

1. Водещ мост с хипоидна предавка (автомобили със задно задвижване, джипове, камиони) – територия на GL-5. Ако мостът има диференциал с ограничено приплъзване (LSD), API напомня, че изискванията към триенето тук определя производителят на моста. Маслата с означение LS съдържат модификатори на триенето, та диференциалът да не скърца и да не вибрира, а там, където производителят не ги изисква, те са просто излишни: такива добавки, по правило, понасят по-зле нагряването.

2. Трансаксл – скоростна кутия и диференциал в един корпус, както при повечето автомобили с предно задвижване. По правило едно и също масло смазва и зъбните колела на кутията, и главната предавка, така че изискването го поставя производителят именно на този агрегат. Случва се да е GL-4, случва се да е собствен код на производителя, а някои производители за своите кутии изобщо посочват моторно масло.

3. Камиони и автобуси. За мостовете тук често изискват не просто GL-5, а SAE J2360. Тази спецификация произлиза от военните: през 1995 г. на мястото на MIL-L-2105D идва MIL-PRF-2105E, а през 2005 г. тя е отменена и заменена със SAE J2360 (SAE приема този стандарт още през 1998 г.). Според API маслото, одобрено по J2360, отговаря на GL-5 и на допълнителни изисквания (съвместимост с уплътненията, чистота на зъбните колела след окисляване), а списъкът на одобрените масла, по самия стандарт на SAE, се води от Lubricant Review Institute. Така че „отговаря на MIL-L-2105D“ на тубата е декларация за съответствие със спецификация, заменена още през 1995 г.

А кодовете на производителите на кутии и мостове – ZF TE-ML, MAN 341 и 342, Scania STO, VW G 052 … – тежат повече от всяка категория на API; какво означават, е разказано в статията за одобренията ZF TE-ML.

75W-90 или 80W-90: таблицата SAE J306

Вискозитетът на трансмисионните масла се определя от стандарта SAE J306, и с класовете SAE J300 за моторните масла цифрите му нямат нищо общо. Буквата W и тук означава „зимен“ клас, но проверката е друга: за всеки клас W е зададена най-високата температура, при която вискозитетът на маслото достига 150 000 мПа·с. Границата не е избрана случайно: при изпитванията с по-гъсто масло се разрушаваха лагерите на водещото зъбно колело, а самото масло при такъв вискозитет прилича на полутечна смазка, която едва тече.

Таблицата по-долу е по редакцията на SAE J306 от февруари 2019 г.; през февруари 2025 г. SAE издаде нова редакция на стандарта.

(Горната граница на всеки диапазон в стандарта не влиза в класа.)

Сега погледнете заглавието. В загретия възел 75W-90 и 80W-90 принадлежат към един и същ клас: и двете са SAE 90, тоест 13,5-18,5 мм2/с при 100 °C. Разликата е на студено: 75W държи границата до −40 °C, 80W – до −26 °C. 80W-90 вместо 75W-90 – само ако производителят на кутията допуска и двата класа. И помнете: −26 °C за 80W не е температурата, до която с него е удобно, а границата, при която маслото вече почти не тече; 75W-90 на студа е по-течно, така че студената кутия с нея превключва по-леко. А 85W-140 достига своята граница вече при −12 °C, така че през зимата го наливат само там, където производителят изрично го разрешава.

Не се усмихвайте – „90“ на трансмисионното масло е по-течно, отколкото изглежда. По цифра то е два пъти по-гъсто от „40“ на моторното, но при 100 °C клас 90 (13,5-18,5 мм2/с) застъпва горната част на моторния SAE 40 и долната на SAE 50 (вж. таблицата за вискозитета SAE J300). Това са две различни скали. И още нещо: новите класове 65, 70 и 75 без буквата W се появиха през 2019 г. за съвременни кутии, предвидени за много течно масло. Маслото „75“ и маслото „75W-90“ изобщо не са едно и също.

Какво означава това за обикновения автомобилист?

1. Изискването на автопроизводителя – първо. Първо кодът на производителя на автомобила или на агрегата, после категорията по API, после вискозитетът, и всичко това – от сервизната книжка или от ръководството за експлоатация.

2. Думите на тубата са декларация на производителя на маслото. „Отговаря“, „GL-4/GL-5“, „GL-4+“, „MT-1“ сами по себе си нищо не гарантират; как да различите одобрението от декларацията, е разказано в статията как да проверите одобрението на маслото.

3. Не „по-високо“, а същото. GL-5 в кутия с изискване за GL-4 – само ако производителят на кутията изрично го разрешава.

4. Смяна. Много кутии производителят смята за необслужваеми; тогава нивото се проверява и се долива същото масло (повече – за смяната на трансмисионното масло). При употребяван автомобил с неизвестна история си струва в сервиз, който познава точно такава кутия, да се провери нивото и състоянието на маслото; сменя се само ако е нужно, по процедурата на производителя и с маслото, което той е предвидил.

Ще повторя още веднъж: трансмисионното масло се избира като моторното – по изискването на производителя на автомобила, а не по по-голямата цифра след GL. Ремонтът на кутия или на мост струва несравнимо повече от правилната туба, така че „покрива всичко“ оставете на продавача.