Антифризът днес: G12evo, G13 и защо цветът не казва нищо

Прието е да се смята, че антифризите биват „стари“ и „нови“: зеленият или синият е нещо като тосол, червеният е „съвременен“, и щом в казанчето има червен, значи и да се долива трябва червен. Продавачите на пазара с готовност поддържат тази теория, а междувременно по рафтовете се появиха и лилави, жълти и розови туби. Всъщност цветът не казва почти нищо за състава на течността. Багрилото се добавя преди всичко, за да се вижда нивото в разширителния съд, а онова, което пази двигателя ви, е написано не с цвят, а на етикета – под формата на одобрение на производителя на автомобила.

За какво е нужен антифризът на двигателя и защо вместо него не може да се налива вода, вече стана дума в статията какво е антифриз. Тук – за това какви са станали самите течности и как да не се объркате в тях.

Гликол, глицерин и вода

Основата на всеки антифриз не се е променила: смес от гликол и вода. Именно в правилното съотношение тази смес хем не замръзва на студа, хем кипи по-късно от водата, затова концентратът винаги се разрежда (и то само с дестилирана вода). Като правило това е етиленгликол, по-рядко – пропиленгликол.

Новото тук е глицеринът. Съвременният антифриз може да е направен не само на основата на гликол, но и на смес от етиленгликол с глицерин. Американското дружество за изпитване и материали (ASTM) в своя стандарт D3306 за охлаждащи течности за леки автомобили разграничаваше концентрати и готови 50-процентни разтвори на основата на етилен- и пропиленгликол, а по-късно добави още два типа – концентрат и готова течност на основата на етиленгликол с глицерин.

Пример е G13 на Volkswagen: част от гликола в него е заменена с глицерин, а производството на такава течност води до по-малко емисии на CO2. Ще усети ли това двигателят ви? Не. Но ако производителят на автомобила е предвидил точно G13, значи и да се налива трябва G13, а не „същото, само по-евтино“.

Пакети добавки: от тосола до Si-OAT

Гликолът отговаря за студа и кипенето, а метала от корозия го пази пакетът добавки – инхибиторите. Казано на прост език, семействата тук са четири (приблизително по реда на появата си):

1. IAT – неорганични инхибитори. Силикати, фосфати, нитрити. Това е класическият зелен антифриз и тосолът от съветски тип. Добавките в такава течност се изчерпват сравнително бързо, затова и тя трябва да се сменя по-често.

2. OAT – органични киселини. Без силикати, с дълъг ресурс. Именно с такива течности започнаха „дълготрайните“ антифризи.

3. HOAT и Si-OAT – хибриди. Органични киселини плюс малко силикати. Такава химия избират най-вече европейските автомобилни производители; към това семейство спада и G12evo.

4. P-HOAT (P-OAT) – органични киселини с фосфати. Като правило това са течностите на японските и корейските автомобилни производители. Има и течности, при които към органичните киселини са добавени и силикати, и фосфати (PSi-OAT).

Различните пакети добавки са различна химия, предназначена за металите, уплътненията и маркучите на конкретния двигател. И нито едно от тези семейства няма „свой“ цвят: същото червено багрило може да стои и в течност със силикати, и в течност с фосфати.

А какво става с тосола? Тосолът е течност от първото семейство, правена някога по съветски ГОСТ, и мнозина и досега смятат това име за знак за качество. Но над 90% от съветските ГОСТ-ове в Украйна загубиха сила още на 1 януари 2019 г., така че надписът „по ГОСТ“ на тубата днес не е норма, на която може да се разчита. Нормата за вашия автомобил е в сервизната му книжка.

Одобрения на автомобилните производители: G12evo, G13 и други

Както и при моторното масло, последната дума тук е на производителя на автомобила. Най-нагледно това се вижда при Volkswagen, където всяка течност има и „народно“ име с буквата G, и номер на заводски стандарт TL 774:

• G11 (TL 774 C) и G12 (TL 774 D) – течности от 90-те години; заедно с G12+ (TL 774 F) те вече са заменени с по-нови;
• G12++ (TL 774 G) – по данни на Audi, от моделната 2005 г.;
• G13 (TL 774 J) – от моделната 2008 г., с глицерин;
• G12evo (TL 774 L) – от моделната 2019 г., хибрид Si-OAT.

Днес за автомобилите Audi от всички години на производство производителят разрешава G12evo (с едно изключение за конкретен дизел), а в електрическия Audi e-tron е разрешено да се налива само тя. Между другото, в електромобила охлаждащата течност отговаря и за батерията, така че изискванията към нея там са други (повече – в статията за това какви течности са нужни на електромобила).

А сега за цвета. В същата група Volkswagen G11 е зеленикавосин, G12 – червен, а G12+, G12++, G13 и G12evo – в нюанси на лилавото. Четири различни течности на един производител изглеждат в казанчето почти еднакво – какво остава за течностите на различни производители.

Затова търсете на етикета не буквата G и не цвета, а точната спецификация на производителя на вашия автомобил (при Volkswagen – TL 774 с нужната буква). С какво рискува собственикът, който налива „аналог“, неодобрен от автомобилния производител – в статията за аналозите и заместителите.

Може ли да се смесват и колко често да се сменят

Краткият отговор – по-добре не. Пакетите добавки на различните течности може да не се разбират помежду си: сместа губи стабилност, част от добавките се утаяват или образуват желеобразни отлагания, които запушват тънките канали на радиатора и парното. Горе-долу като да изсипете в една тенджера борш и компот: поотделно и двете са хубави, заедно – за боклука. Само че тук на боклука може да отиде охладителната система, а след нея, след прегряване, и двигателят.

Дори Audi, при която всички течности са общи с останалата част от групата Volkswagen, разграничава в сервизната си таблица три случая: кои от тези антифризи могат да се смесват в произволно съотношение, кои – с цената на по-слаба защита от корозия, и кои не бива да се смесват изобщо. И дори след допустимо смесване производителят съветва течността да се смени (напълно съвместими помежду си при него са само G12++ и G13). А случайна туба от бензиностанцията никой не е проверявал за съвместимост.

Затова старите правила за доливане, за които вече писахме, остават в сила: доливайте същото, което вече е налято (ако не знаете какво е – погледнете в сервизната книжка или попитайте официалния представител на марката), а в безизходно положение – дестилирана вода, след което сменете цялата течност в системата. Към тях се добави още едно правило. Преминавате на друга течност – само с пълна смяна: старият антифриз се източва изцяло, системата се промива с вода по процедурата на производителя и едва тогава се налива новият.

Затова пък с интервала на смяна всичко стана едновременно и по-просто, и по-сложно. Дълготрайните течности служат много по-дълго от тосола и първата смяна по сервизната книжка при много автомобили идва едва след много години. Audi в свой сервизен бюлетин дори пише, че нейната течност изобщо не се нуждае от смяна. Но това се отнася за правилната течност в изправна система. Ако антифризът е помътнял, покафенял, в него се е появила утайка или след няколко доливания в казанчето вече не се знае какво има – сменяйте, без да чакате какъвто и да е срок. Същото важи и за употребяван автомобил, чиято история на обслужване не знаете.

И така, антифризът се избира по същия начин като моторното масло: не по цвят и не по думата „антифриз“ на етикета, а по одобрението на производителя на автомобила. А дали е червен или лилав – нека това тревожи дизайнерите на туби.

Допълнително прочетете:

• Защо да сменяме охлаждащата течност?
• Какво са „оригиналните“ експлоатационни течности?